Добави коментар
България продължава да е сред водещите нации в древния спорт с 16 олимпийски титли

Представянето на българските борци на Олимпийски игри винаги е предизвиквало огромен интерес. Taка е и тези дни, когато погледите ни са вперени към Токио в очакване на поредните победи на олимпийския тепих.

Борбата продължава да бъде най-успешният ни спорт с 14 олимпийски първенци, като двама от тях – Боян Радев и Петър Киров, могат да се похвалят с две титли, и впечатляващ брой медалисти.

Шампионският рейд започва през 1956 година, когато на Олимпиадата в Мелбърн Никола Станчев прегазва конкуренцията в категория до 79 килограма в свободния стил. Той е първият български спортист, окичил се със злато на Олимпийски игри.

Неподражаемият Боян Радев пък е първият двукратен олимпийски шампион, стъпвайки на върха на най-големия спортен форум на Игрите в Токио през 1964-а и Мексико четири години по-късно.

„Златният“ български списък включва още: Еньо Вълчев, Продан Гарджев, Петър Киров, Георги Мърков, Хасан Исаев, Валентин Райчев, Георги Райков, Исмаил Абилов, Атанас Комшев, Валентин Йорданов и Армен Назарян.

7 Спорт направи ретроспекция на българското представяне във всички Олимпиади, в които стигаме до отличия.

Мелбърн – 1956 година (1 златен, 3 сребърни медала)

На Игрите в Австралия българската борба получава световно признание, след като нашите представители предизвикат фурор с изявите си на тепиха.

Станчев става шампион при свободняците в категория до 79 килограма, а Димитър Добрев от разградското село Езерче се окичва със сребро в категорията в класическия стил.

Олимпийската слава на българската борба 2

Олимпийската фиеста в Мелбърн е допълнена от вторите места на Петко Сираков при 87-килограмовите в класическия стил и Юсеин Мехмедов в същата категория в свободния стил.

Рим – 1960 година (1 златен, 3 сребърни, 2 бронзови медала)

В италианската столица всички вече се отнасят с огромен респект към българските борци. И има защо – постижението от Мелбърн е подобрено, страната ни приключва надпреварата с невижданите до този момент шест медала.

Димитър Добрев този път прави и последната крачка и става шампион. Със сребърни медали се окичват Неджет Залев (до 57 кг в свободния стил), Станчо Колев (до 62 кг в свободния стил) и Крали Бимбалов (до 87 кг в класическия стил).

Олимпийската слава на българската борба 3

 

Бронзът грейва на гърдите на Еньо Вълчев при 67-килограмовите в свободния стил и Динко Петров в категория до 57 кг при класиците.

Токио – 1964 година (3 златни, 5 бронзови медала)

Шестте български медала в Рим са описани от международната преса като забележителен успех. Но четири години по-късно родните борци са сред абсолютните властелини на тепиха в японската столица. Този път нашите състезатели успяват да извоюват осем отличия, включително три златни медала!

Боян Радев стъпва на върха в категория до 97 килограма в класическия стил, а при свободняците стигаме до две титли – Еньо Вълчев (до 70 кг) и Продан Гарджев (до 87 кг).

Олимпийската слава на българската борба 4

Петима са бронзовите ни медалисти. В свободния стил до отличието стигат Станчо Колев (до 63 кг), Саид Мустафов (до 97 кг) и Лютви Ахмедов (над 97 кг), а при класиците Ангел Керезов (до 52 кг) и Кирил Петков (до 78 кг).

Мексико – 1968 година (2 златни, 3 сребърни, 1 бронзов медал)

Българската шампионска вихрушка продължава и в Мексико. Боян Радев печели втория си златен олимпийски медал в категория до 97 килограма в класически стил, а първенец в категория до 52 кг става и Петър Киров.

Олимпийската слава на българската борба 5

Но това не е всичко. Нашите печелят още три сребърни и един бронзов медал. Олимпийски вицешампиони в свободния стил стават Еньо Тодоров (до 63 кг), Еньо Вълчев (до 70 кг) и Осман Дуралиев (над 97 кг).

Бронзът пък грейва на гърдите на шампиона от Токио’64 – Продан Гарджев, в категория до 87 кг при свободняците.

Мюнхен – 1972 година (2 златни, 4 сребърни, 2 бронзови медала)

Игрите в баварската столица остават записани със златни букви в летописите на българския спорт. За втори път нашите борци печелят зашеметяващите осем медала, а Петър Киров дублира успеха си от Мексико.

Освен Киров, който за втори пореден път печели златото в категория до 52 килограма при класиците, олимпийският връх е покорен и от Георги Мърков при 62-килограмовите в свободния стил.

Олимпийската слава на българската борба 6

Сребърни медали печелят Огнян Николов (до 48 кг) и Осман Дуралиев (над 100 кг) при свободняците, и Стоян Апостолов (до 68 кг) и Александър Томов (над 100 кг) – в класическия стил.

Иван Кръстев стига до бронза в категория до 62 кг (св. стил), а Стефан Ангелов – в категория до 48 кг (кл. стил).

Монреал – 1976 година (1 златен, 3 сребърни, 3 бронзови медала)

На Олимпиадата в Канада идва звездния миг в кариерата на родения в русенското село Бисерци Хасан Исаев. Двукратният световен и двукратен европейски първенец стъпва на най-високото стъпало на почетната стълбичка и в Монреал, след като печели категория до 48 килограма в свободния стил.

Олимпийската слава на българската борба 7

България се представя чудесно в тежките категории в класически стил, печелейки три сребърни медала в най-горните теглови дивизии. С отличията се окичват Стоян Иванов (до 90 кг), Камен Горанов (до 100 кг) и Александър Томов (над 100 кг).

Родните борци обоготяват вече претрупаната ни витрина и с три бронзови медала. Димо Костов заема трета позиция в категория до 100 кг при свободняците, а отличия извоюват още Стефан Ангелов (до 48 кг) и Иван Колев (до 82 кг) в класическия стил.

Москва – 1980 година (3 златни, 4 сребърни, 3 бронзови медала)

По-възрастните любители на спорта не биха могли да забравят московската Олимпиада и талисмана Миша – времето, в което всеки ден първите страници на българските вестници се изпълваха със снимки на родните призьори.

Разбира се, борците ни отново са флагманите на българския спорт, допринасяйки с фантастичните 10 медала, сред които 3 златни!

Шампиони в съветската столица стават Валентин Райчев (до 74 кг), който до този момент няма във визитката си дори републиканска титла, и здравенякът от Лопушна Исмаил Абилов (до 82 кг) – в свободния стил, и двукратният европейски първенец Георги Райков – до 100 кг, при класиците.

Олимпийската слава на българската борба 8

Среброто заблестява на гърдите на свободняците Михо Дуков – гордостта на Шивачево, (до 62 кг), Иван Янков (до 68 кг) и Славчо Червенков (до 100 кг), както и на утвърдилия се като един от колосите в класическата борба – Александър Томов (над 100 кг).

Бронзовите медали са за друг състезател от Бисерци – Нермедин Селимов (до 52 кг – св. стил), Младен Младенов (до 52 кг) и Павел Павлов (до 82 кг).

Сеул – 1988 година (1 златен, 4 сребърни, 3 бронзови медала)

Олимпиадата в Южна Корея е дългоочаквана, тъй като българските спортисти не участват в Игрите в Лос Анжелис през 1984 година заради бойкота на страните от съветския лагер.

И в Сеул борците отстояват реномето на една от световните сили в древния спорт, като във все по-удължаващата се редица с олимпийски шампиони се нарежда и Атанас Комшев, който печели титлата в категория до 90 килограма при класиците след чудесна победа над финландеца Хари Коскела във финала.

Олимпийската слава на българската борба 9

Четирима наши състезатели също стигат до заключителните дуели, но остават със сребърни медали – рожденикът днес Иван Цонов (до 48 кг – кл. стил), както и Стоян Балов (до 57 кг), Живко Вангелов (до 62 кг) и Рангел Геровски (до 130 кг) при свободняците.

С бронз от Сеул се завръщат настоящият селекционер на руския женски национален тим Симеон Щерев (до 62 кг) и Рахмат Сукра (до 74 кг) – в свободния стил, и Братан Ценов – в най-леката категория при класиците – до 48 килограма.

Барселона – 1992 година (1 сребърен, 1 бронзов медал)

Това е първата Олимпиада след настъпилите промени в управлението на България, като спортът ни започва да понася първите тежки удари от започалото съсипване на централизираната подготовка и хаотичното функциониране на някои от клубовете ни.

Борбата също се среща с трудности и резултатите са налице. Въпреки всичко това, нашите момчета успяват да извоюват две отличия – Валентин Гецов е вицешампион в категория до 68 килограма, а неподражаемият Вальо Йорданов стига до бронза при 52-килограмовите в свободния стил.

За първи път след 1952 година България остава без медал при класиците.

Атланта – 1996 година (1 златен медал)

Българските спортисти продължават да се сблъскват с все повече трудности от различен характер, а неуважителното отношение към спортните училища на много места логично водят до негативни резултати.

Игрите в столицата на Coca Cola остават в историята с триумфа на един от най-великите борци за всички времена – ювелирният майстор на зрелищните хватки Вальо Йорданов става олимпийски шампион, надигравайки коравия азер Намиг Абдулаев в изключителен оспорван финален двубой.

Олимпийската слава на българската борба 10

България започва да губи позициите си и завършва на 12-о място в крайното класиране по нации в турнира по борба.

Сидни – 2000 година (1 златен, 1 сребърен медал)

Благодарение на няколко състоятелни личности, начело с Гриша Ганчев – най-големият меценат в българския спорт, борбата продължава да отстоява своето място.

Натурализиран е арменският олимпийски шампион Армен Назарян, който след серия от впечатляващи схватки, издига и българския флаг, печелейки титлата в категория до 58 килограма в класическия стил.

Олимпийската слава на българската борба 11

Изключително силно се представя и Серафим Бързаков, който в невероятно силна конкуренция, се окичва със сребро в категория до 63 кг при свободняците, след като отстъпва с 2:3 технически точки на Мурад Умаханов (Русия).

Атина – 2004 година (1 бронзов медал)

Настоящият селекционер на националния отбор в класическия стил – Армен Назарян, печели втори олимпийски медал за България.

Този път той се окичва с бронз в категория до 60 килограма при класиците.

Пекин – 2008 година (1 сребърен, 3 бронзови медала)

На Олимпиадата в китайската столица българската борба преживява ренесанс, като нашите състезатели успяват да спечелят впечатляващите четири медала.

Това са и Игрите, на които е извоювано първото ни отличие в женската борба – олимпийски вицешампион става гордостта на Крушаре Станка Златева.

Олимпийската слава на българската борба 12

Петкратната ни световна шампионка печели среброто в категория до 72 кг.

Бронзови медалисти в Пекин са: Радослав Великов (в категория до 55 кг) и Кирил Терзиев (до 74 кг) при свободняците, както и Явор Янакиев в категория до 74 кг в класическия стил.

Лондон – 2012 година (1 сребърен медал)

Станка Залтева се нарежда сред най-успешните български спортисти, успявайки да спечели втори олимпийски медал.

Във втора поредна олимпиада тя стига до сребърното отличие в категория до 72 кг.

Рио де Жанейро – 2016 година (1 бронзов медал)

Българската борба успява да качи свой представител на почетната стълбичка и на Олимпиадата в Рио.

С бронзов медал в най-леката категория – до 48 килограма, при дамите се окичва Елица Янкова.

Олимпийската слава на българската борба 13

Добави коментар
Гласувай: