Разказът на Тервел след посещението на боксов клуб в Танзания

Кубрат и Тервел Пулеви предизвикаха истински фурор с посещение в боксов клуб в един от най-бедните райони на столицата на Танзания Дар ес-Салаам.

Ден след победата на Тервел над намибиеца Викапита Мероро с технически нокаут българските състезатели зарадваха малчуганите с мечтани подаръци – ръкавици, боксови чували и други пособия.

Ето и емоционалния разказ на спечелилия 16-ия си мач на професионалния ринг:

Днес посетихме местна боксова зала в Дар ес Салаам, където условията бяха потресаващи за нашите представи. Но съвсем нормално за държава с 80% крайно бедни и оцеляващи с 3-4 долара на ден хора.

Затова занесохме боскови пособия, които да послужата на децата, трениращи бокс в района.

Треньорът се оказа с доста сериозна визитка – олимпийски шампион от Мюнхен 1972 г. На въпрос към него “Какво ти даде държавата, когато спечели олимпийската титла?”, той ни отговори без думи, а с жеста “ръкостискане”.

Още по темата:

Кубрат Пулев получи необичаен талисман при среща с фенове

Сега той е човекът, който създава млади шампиони в танзанийският град – ще го различите в бяло облекло с шапка на снимките.

За мен лично да видя пламъка в очите на тези хора, със страст за бокс и за успеха на ринга, а не за парите е дежа вю. За миг изникна паралел в съзнанието ми с времената, когато аз прохождах в бокса и началото на 90-те години в България. Помня добре, тогава нямаше много възможности може би за повечето хора у нас, реденето на опашки с купони за храна в хранителните магазини, режим на тока и т.н.

Но също така насочен от моя баща към бокса, пламенно гледах боксовите турнири Странджа, кубинските боксови легенди на живо в София (зала Универсиада), Олимпийските игри по телевизията, и съм мечтаел някога да бъда там, на този ринг.

Днес гледайки малките деца, които посетихме, се върнах в тези времена несъзнателно. Но оценявам пътят, който съм извървял до тук и знам какво ми е коствало, колко труд, пот, усилия, “преглъщане” на ситуации, сваляне на килограми, да изтърпиш труден човек, който ти е треньор в продължение на години, контузии, интриги и лицемерие на “малки” хора, кръв, спаринги, аркади и много други, които даже съм забравил.

Но всичкото това с една-единствена цел! Не за пари, а за мечтите, които искаш да сбъднеш, за успеха, като такъв в един не лек спорт и заради страстта, която неминуемо идва с първите спечелени детски състезания и мачове!