Станимира Петрова: Сега съм по-спокойна и подготвена от Рио

Световната и европейска шампионка Станимира Петрова (57 кг) е сред тримата български представители в боксовия турнир на Олимпийските игри в Токио. 30-годишната асеновградчанка ще участва за втори път на най-големия спортен форум. Петрова е една от големите надежди на България за медал от Олимпиадата, а в интервю за “България Днес” разкрива с каква нагласа заминава за Япония.


– Пет години по-късно отново тръгвате на олимпиада. Каква е разликата в сравнение с Рио де Жанейро през 2016-а?

– Надявам се този път да е по-успешно от предния път. Сега много по-спокойно приемам всичко. За предишната бях в супер еуфория и вълнение, че съм там. В момента го приемам като обикновен турнир. Искам да отида и да покажа най-доброто от себе си.


– Какво точно се случи в Рио? Подценихте ли първата съперничка, след като видяхте как жребият ви праща след това срещу голямата звезда Никола Адамс?
– Определено мислех за Никола Адамс. Тя беше най-големият ми противник в категорията. Сега разликата е, че нямам подобен съперник, от когото да се притеснявам или да мисля по-конкретно, защото всички са добри. По-облекчено е в момента и не се интересувам чак толкова от жребия, защото трябва да премина през всички. Два месеца преди Рио бях победила украинката Татяна Коб с пълно единодушие на съдиите, но на олимпиадата загубих от нея. Имаше много фактори. Първо еуфорията и превъзбуждането. Второто беше категорията до 51 кг. Има и други неща, които сега не искам да обсъждам. Струпаха се доста негативни работи. Явно не съм била готова.

– В категория до 57 кг много повече се усмихвате. Голяма ли е разликата?

– Да, имам повече енергия. Категорията е супер, защото нормално съм 57-58 кг. Не се ограничавам и не съм дехидратирана, както на 51 кг. В момента мисля само за тренировките, техника, тактика, как да се подготвя, а не за кантара.


– Имаше ли притеснение преди олимпийската квалификация, защото трябваше да извоювате вашето място няколко месеца преди олимпиадата?

– Това ми беше най-трудното състезание от гледна точка на емоции. Не мисля, че някога толкова много съм се притеснявала, защото отмениха световната квалификация. Решиха, че квотите от там ще ги раздадат по една на континент, а аз нямаше да получа. Имах първи и последен шанс. Трябваше да играя срещата за квота с англичанка, която на последното европейско ме победи на полуфинала. Имах притеснения дали ще се справя и дали ще оправдая всичките очаквания към мен. Ако не бях взела квота, щях да съм много разочарована. Освен това седмица преди квалификацията имах контузия. Не тренирахме. Тотално бях депресирана и се бях отказала от всичко. Казах си, че няма как да стане. Имах проблем с краката. Трудно ходех, а какво остава да тренирам. Получих спазми на прасците, след което и разтежение. Силата ми е в краката и изобщо не знаех как ще играя на тази квалификация. За моя радост на състезанието бях добре, след като последната седмица имах възможност да тренирам.

– Какво си казахте и с какво ви надъха вашият треньор Петър Лесов преди решителната битка за квота с англичанката?

– Дори да бях загубила от нея, щях да имам още една възможност, защото се даваха шест квоти. Но си казах, че ако искам да спечеля медал от олимпиадата, трябва сега да бия англичанката. Ако не успея, просто няма смисъл да ходя на олимпийски игри. Бях решила, че това ми е мачът за квота.

– На полуфинала имахте още един мач, ако го бяхте спечелили, щяхте да сте сред поставените в Токио. Може ли този двубой да бъде много важен? Поставените вероятно ще играят мач по-малко.

– Може и да е важно. Винаги мач по-малко е добре. Всяка среща крие риск да загубиш. Лоша шега ми изигра отново превъзбудата със спечелването на квотата. Това ми е урок за олимпийските игри. Мисля, че ще се справя там. По-добре да не съм поставена и да не чувствам, че съм по лесния начин.

Още по темата:

Ивет: На световното ще докажа, че това злато не е случайно

– Каква е вашата цел на олимпиадата? Отивате за титла, за медал или да играете мач за мач?
– Отивам да играя мач за мач. Вече изобщо не говоря за медали. Ако ми е писано, нека стане. Искам това, което правя на тренировки, да го осъществя в Токио.


– В миналото сте споделяли, че на тренировки всичко се получава, но на състезание невинаги тръгва играта. На какво го отдавате?

– Най-вероятно е нещо психологическо. Самият адреналин, очакванията товарят състезателя. Мисълта, ако загубиш, какво ще стане. На всеки спортист тези неща са се въртели в главата. Дори и да не се получат нещата така, както искаме, животът продължава. Правя всичко възможно да успея. Надявам се това да е моята олимпиада.

– Имате ли план дали ще останете в бокса след Токио?

– Оставам, защото доста се скъси олимпийският цикъл. В Париж ще съм на 33. Все още ще бъда във форма, за да продължа да боксирам. Ако котка не мине по пътя ми, ще продължа до 2024-а без значение от резултата сега.


- Участвате в доста странични проекти. Не ви ли действат като разсейване преди голямо състезание?
– Просто ги спирам. През останалия период ми действат разтоварващо, защото това еднообразие сутрин и следобед тренировки започва да те потиска. Губя мотивация. Обичам да снимам. Уча се да обработвам видеа. Имам проекти към асоциацията “Докосни дъгата”. Те ме разтоварват. Играем и карти с Петър Лесов.

– Казвал ли ви е Петър Лесов нещо по-специално за тази олимпиада?

– Ако съм спокойна и покажа това, което мога, със сигурност ще стана първа. Повтаря ми го всеки ден. Искам да го направя. Доволна съм, че имам възможността да тренирам с него. Той разказва за олимпиадата в Москва и неговия успех. Това ме мотивира, защото искам да съм на същото място. Благодарна съм на федерацията и президента Красимир Инински, че ни позволиха да отидем където сме искали на лагер.


- Какво ще пожелаете и ще обещаете на българските зрители, които ще следят вас и останалите спортисти в Токио?

– Нищо няма да обещавам. Надявам се да направя красива игра и всички да бъдат доволни. Независимо от малкия брой участници и квоти, които имаме, състезателите са доста качествени въпреки намаляващия брой всяка година. Дано да имаме много успехи и да зарадваме българите.