Добави коментар
Доскорошният стрелец на Левски не е получавал обаждане от националния селекционер Ясен Петров

Новият нападател на Чикаго Файър Станислав Иванов даде обширно интервю за gong.bg, в което разкрива интересни мисли за новата атмосфера в американската лига, за доскорошния си клуб – Левски, за младежкия национален тим, и разбира си, за мечтите един ден да заиграе и за мъжката представителна формация.

– Стаси, привет. Вече си от една седмица в Чикаго, как мина тази първа седмица на адаптация, в изцяло нова култура, нова държава, нов футболен клуб?

– Мина доста интензивно, всеки ден минавам PCR тестове, мерките са доста затегнати. Хората се пазят много. От клуба са взели сериозни мерки. Правим всеки ден PCR тестове, отделно правих от клуба тестове. Тренирам индивидуално, оправям си задачи от битовизмите.

– Какво успя да видиш от Чикаго за тази една седмица, успя ли да разгледаш?

– Няма много време да разгледам, сега тепърва ще се установя и ще разгледам. Градът ми изглежда доста хубав.

– Живееш ли близо до базата на отбора?

– Още не съм се преместил, до няколко дни ще го направя. До стадиона съм много близо, а до базата не е чак толкова далеч, но не и чак толкова близо.

– В Чикаго е небезизвестно, че има голяма българска общност, както и доста фенове на Левски. Успя ли да се свържеш с някои от тях?

– Да, доста от феновете на Левски се свързаха с мен. В най-скоро време ще се срещнем.

– Голям интерес предизвика заминаването ти. Очакваше ли го и по какъв начин ти повлия? Притеснили те по някакъв начин или те амбицира и зарадва?

– Това ме амбицира. След като има интерес, значи не е напразно. Не съм очаквал толкова голям интерес. Подразбрах, че ще има няколко журналисти, но чак толкова не очаквах.

Станислав Иванов: "Бих взел Мартин Петков в Чикаго" 1

– Какви са ти впечатленията, Стаси, до момента, от Чикаго Файър? Организационно, като футболисти, какъв е колективът? Има няколко сърби в отбора и един бивш състезател на ЦСКА.

– Не сме си виждали с отбора, защото започваме другата седмица. Заради пандемията тренировките бяха отложени за по-късно, както и предсезонната подготовка. Относно организацията – тя е на едно топ ниво. Не само в Чикаго Файър, а във всички отбори, които играят в МЛС, организацията е на топ ниво. За всичко се грижи клубът. Той кара футболиста да мисли за футбол, което е и най-основното.

– Успя ли да говориш с новия ти треньор Даниел Вики, който е популярно име от близкото минало като футболист. Бивш национал на Швейцария, играл е в отбори, като Вердер и Хамбургер, треньор от немската школа.

–  Да, разговаряхме няколко пъти, но още не се е прибрал в Чикаго и, когато пристигне тук, ще се видим и ще разговаряме.

– Липсва ли ти вече България?

–  За всеки един български футболист, който играе зад граница, му липсва България. Ние сме малко родолюбци и си обичаме страната, но това е нормално. Ще свикнем, няма как, ще се прибираме, когато имаме възможност.

– Преди да заминеш имаше ли някои, като Николай Михайлов и Валери Божинов, които са видели две и двеста във футбола, да си ти дали съвети, от чисто футболна гледна точка?

– Чисто футболно и от двамата, да. Нормално е да се случи, тъй като тогава имахме още мачове с Левски. От двамата получих еднакъв съвет – да си хвана шанса и да отида, защото Америка е толкова подредена страна. Хората гледат с други очи футболистите тук. От България вече е много трудно да излезе футболист в чужбина. Тук хората си продават футболистите за по 5-10 милиона без проблеми.

Станислав Иванов: "Бих взел Мартин Петков в Чикаго" 2

– Много хора от футболната общественост в България се учудиха на този той трансфер, защото предразсъдъкът за американското първенство е, че там ходят футболисти пред пенсия и, че това е необичайно място за млад футболист. Какво обаче те спечели в предложението на Чикаго Файър, като перспектива?

– Този интерес не е от сега, а от година някъде. Аз започнах да следя първенството. Да, и аз знаех, че това не е първенство за млади и перспективни футболисти, но с течение на времето осъзнах, че е не е точно така, защото в последните пет месеца те имат 5 или 6 продадени футболисти под 21 години за над 5 милиона. Това показва, че хората от цяла Европа гледат с други очи на тези футболисти и като цяло на лигата. Доста големи имена дойдоха – Гонсало Игуаин, Матуиди, които са на по 29-30-31 години, което не е някаква възраст. В днешно време футболистите играят до над 35 години.

– Факт е обаче, че МЛС започна да изнася футболисти и в посока Европа, като Алфонсо Дeйвис, който знаем какво прави в Байерн Мюнхен в момента. Не е изключен варианта Америка да е твоят мост към Европа. Говорим в далечна перспектива, но защо не?

–  Да, разбира се, не е изключено. Но всичко зависи от мен. Първо да се адаптирам, да започна да играя, да показвам това, което мога и защо не.

– Стаси, кое присъствие от съблекалнята на Левски най-много ти липса?

– Доста време изкарах в Левски и ми липсва всяко едно присъствие. Всички ми станаха доста близки. Оставих много приятели в София, но, когато имам възможност да се прибирам, ще ходя да ги гледам задължително.

– Ако говорим чисто футболно, кой футболист от настоящия отбор на Левски би взел със себе си в Чикаго Файър. Да, не си тренирал с момчетата, не знаеш какво е актуалното им състояние, но на прима виста кой е този футболист, който би взел?

– Бих взел Мартин Петков, защото е млад и перспективен. Както казах, в Америка не се взимат толкова възрастни футболисти в последните години. Основно млади футболисти се взимат, защото политиката се променя.

– Отидохме към темата Левски. От Мартин, от Марин, от момчетата като тях ли зависи да е светло бъдещето пред Левски? Оптимист ли си, че нещата ще се оправят?

– Оптимист съм, аз съм левскар, но не зависи само от тези момчета. Те показват, че имат качества, но зависи и от хората, които работят с тях, защото трябва да доразвият техните качества. Те са млади, показват, че имат качества и място в Левски. Много млади и перспективни футболисти минаха в мъжкия отбор, но не заиграха в Левски.

– Според теб, напрежението много ли им идва? Готови ли са младите да направят бързия преход от юношеския към мъжкия футбол у нас?

– Не мисля, че са готови. Поне аз, не съм виждал някой от юношите да е заиграл при мъжете и да се представя така, както при младежите. Това не е по вина на футболистите, а по вина на работата в школите и в тренировъчния процес. Виждате каква е разликата в юношеските български отбори и тези в чужбина.

– Говорейки за млади футболисти, се сещам за младежкия национален отбор. Много хора ги е яд, че не успяхте да се класирате на Европейско първенство. Предполагам, че все още има някакво неприятно чувство и в теб?

– Да, естествено, така е. Само, когато се сетя за това нещо или някой ни го припомни, усещам яд. Наистина е доста кофти, защото тази генерация от млади футболисти, които се бяхме събрали, се познаваме от доста години и сме работили в до 17, до 19 години отбора, така като едно ядро. Направихме един доста добър колектив, начело с Александър Димитров, който подпомогна за това. Наистина имахме малък шанс, заслужвахме да се класираме, но за жалост не се случи.

– Ти вече не може да играеш за младежкия национален отбор и пред теб предстои да запишеш своя дебют за мъжкия национален отбор, ако си жив и здрав. Първо, новият селекционер Ясен Петров говорил ли е с теб, защото ти заминаваш на другия край на света и една идея ще е по-трудно да участваш в евентуални мачове на националния отбор. Имало ли е такъв разговор?

– Не съм разговарял с него, ще бъда честен. Но, ако някога бъда викнат в националния отбор, за мен не е проблем да пътувам. Това е националният отбор, нормално е. Ако трябва ще се прибирам и три дена, но всеки иска да играе за националния отбор.

Станислав Иванов: "Бих взел Мартин Петков в Чикаго" 3

– Стаси, какви са ни шансовете за Световно първенство? Доста трудна група ни се падна с отбори като Италия и Швейцария, срещу които стартираме квалификациите. Какви са перспективите, според теб?

– Аз не обичам много да говоря какво ще се случи, какви са шансовете, защото в последните години всеки говори колко големи са шансовете на България да се класира на голям форум от еди-колко си години и нищо не се случва. Не се гледа в перспектива да се изгради един силен отбор, за да може след 2 или след 4 години да има успехи, а се гледа утре какво ще стане при положение, че нито е работено с отбора, нито нищо.

– Има големи очаквания точно към футболистите от вашето поколение. Смяташ ли, че това по някакъв начин може да ви натежи допълнително?

– Не, не мисля. Показали сме доста добра игри в младежкия национален отбор и заради това са очакванията на хората. Националният отбор е голяма чест за всеки един футболист и е нормално да има някакво напрежение и някакви очаквания.

– Как си представя Станислав Иванов мечтания дебют за националния отбор?

– С гол и победа (смее се).

– Срещу кого?

– Италия, например, или Швейцария (смее се).

– Пожелай си нещо на финал на този разговор, тъй като започна новата година. За теб започна изцяло нов живот, нов отбор, нова страна, нова култура. Всичко е ново. Какво си пожелаваш в личен и професионален план през новата година?

– Пожелавам си най вече да съм здрав, тъй като без него няма как да постигнеш нещо. Аз и моето семейство и всички мои близки да се здрави. В професионален план си пожелавам колкото се може по-бързо да се адаптирам, да свикна с обстановката и да заиграя така, както аз си мога. Да показвам добри игри и да бъда викан в националния отбор.

Добави коментар
Гласувай: