Токио направи от спортистите “камикадзета” само заради парите

Дали някой може да отговори на следния въпрос: “Как японският олимпийски комитет успя да убеди МОК да вярват, че Токио, който е град с приблизително същата географска ширина като Южна Каролина, ще осигури “идеален климат” за спортистите на Олимпиадата през 2021 година?”. В кандидатурата на Япония седи следното изречение: “С много дни на меко и слънчево време, този период осигурява идеален климат за спортистите да се представят най-добре”. Дали в японският език “най-добре” означава “отпимално”, както във всеки друг речник?

Надеждите бяха, че МОК си е научил урока от игрите в Атланта през 1996г., когато буквално армията беше призована да помогне на атлетите от постоянно покачващите се жеги. Когато Токио беше домакин на Олимпиадата през 1964 година, те се проведоха през октомври, за да се изчака по-позната на атлетите влажност на въздуха. Изглежда обаче близо 60 години по-късно просто се свиват рамене и се забравя как са се произвждали качествени спортни мероприятия, които да донесат на зрителите наистина най-доброто от атлетите.

Тъй като са заложени огромна сума пари, американските телевизионни партньори прегръщат топло фактът, че по време на най-тихата част от годината що се отнася до спорт, се развиват олимпийските игри, които ще задържат аудиторията им пред екраните. От това обаче страда качеството на продукта и това е още една стъпка към апатичен свят на спорта, който вижда спортистите като пионки, а не като най-важната част на шахматното поле. Спортистите във всеки спорт на открито се оплакват публично от началото на игрите от подтискащата жега и влажност. Представете си да ви пуснат да бягате маратон в Сандански в средата на август. Сега си представете, че в Токио ситуацията е още по-неприятна заради влажността. В САЩ дори публикуваха любопитен коментар: “Ако спортната гимнастика не беше в зала, а на открито, Симон Байлс дори нямаше да излезе от стаята си”.

Още по темата:

Ивет: На световното ще докажа, че това злато не е случайно

Ужасната горещина води до промени в правилника по отношение на водата, торбите с лед и боклука, който създават. Състезателите са принудени да се заливат с течности просто, за да се предпазят от припадане. Някои ще кажат, че ситуацията не е несправедлидва, защото всички са поставени в еднакви условия. В това няма спор, но защо трябва да са принудени да се борят за олимпийските си мечти в нечовешки температури?

Япония знаеше, че лъже още при кандидатурата си. През 2014 година, когато градът получи домакинството, колонистът в Japan Times Робърт Уайтинг написа: “Ходих в Манила, Банкок, Джакарта, Пном Пен и Сингапур в средата на лятото и според мен Токио е най-лошото място за провеждане на игрите. Единственото по-ужасно място би било Долината на смъртта или Калифорния”.

За МОК обаче нищо друго няма значение от крайния резултат и финансовите постъпления. Япония даде най-голямата оферта, като включи и голям брой отстъпки, поради което МОК им даде домакинството. И сега ние сме принудени да гледаме как най-големите атлети в света са принудени да се влачат отвъд финалните линии. “Да играеш при екстремни жеги и влажност е много голямо предизвикателство. Това е нещо, което знаем, че идва в Токио и знаехме какво да очакваме, но едва когато стъпихме тук осъзнахме, че не сме били дори близо до реалността”. Това заяви световният №1 Новак Джокович. Данийл Медведев пък наскоро дори си позволи да попита съдията на стола на един от неговите мачове: “Какво ще се случи ако умра на корта?”, след като също се оплака от нечовешката жега и задух.

Спортът винаги е бил един от стълбовете за обединение и равенство в света. Но постепенно всичко това се превърна във фарс и сам унищожи същото това равноправие с множество късогледи егоестични решения, водени изцяло от шума на парите. Идеалът на спорта е достигане до възможно най-големия връх, но никога няма да го достигнем, ако продължаваме да поставяме други интереси пред тези на спортистите и здравето. Най-жестоката дума в света на спорта е “нечестно”. Жалкото е, че на най-голямото събитие, тя присъства, а най-ужасяващото е, че не идва от отделен спортист или федерация, а от самите организатори. Страшно е.