Последвай ниПредставителят на Тръст Синя България Васил Колев стана поредния активист на “синята” общност, който разкритикува остро работата и поведението на изпълнителния директор на Левски в оставка – Павел Колев.
Според дългогодишния журналист Васил Колев, Павел Колев по никакъв начин не е оправдал очакванията да се превърне в същинска управленска фигура на Герена, а просто е изпълнявал ролята на секретарка, владееща чужди езици. Най-напред на Васил Божков, а след това на Наско Сираков.
7 Спорт ви представя цялото изявление на Васил Колев без редакторска намеса:
Няколко пъти съм се спирал да напиша това, което ще прочетете по-долу. Може би защото оценките са по-точни, когато обхващат по-големи периоди. И десетки други аргументи ме спираха, свързани с кочината, в която е потънал Левски от години.
Е днес периодът свърши. Павел Колев все пак потвърди това, което се знаеше – тръгва си от Левски и отива в УЕФА.
През лятото Павел каза на Общото събрание на Левски пред акционерите, че аз съм го поканил първо в клуба. Това беше доста разочароващо за мен.
Той не е излъгал формално, че е получил от мен обаждане с предложение да се срещне със Спас Русев и да обсъдят позицията изпълнителен директор. Но аз не съм действал на своя глава, а просто съм изразил становището на Тръст Синя България. При това дори не съм бил председател на тръста в онзи момент, а просто съм бил единствения в Управителния съвет, който го познава лично. Но е вярно, че съм се борил със зъби и нокти да убедя тръста, а и Спас Русев, че е читав.
Ще кажете, че е маловажно, но не е. И ще се убедите в края на този текст. Даже е фундаментално! Причините Тръста да номинира Павел (което се случи след отпадането от Вадуц) са простички и са валидни до днес: Левски трябва да се управлява от образовани и енергични хора, които имат достатъчно познания за процесите. Българският футбол е пълен е мухлясали чиновници. Само вижте клипа с тегленето на жребия за първенството, на който се смяхме всички в „Господари на ефира“. Това е обобщението на управлението в българския футбол. Безспорно, че тук там пробиват млади хора, започват да се образоват и има някаква възможност да пренесат тези познания някъде. Павел е такова ново лице. В последните години видях за себе си, че полага усилия в образованието си, посещава множество специфични курсове, лекции и т.н. в орбитата на УЕФА. Отделно го познавам като журналист и лоша дума за него не бях чул. За себе си съм бил убеден, че може да свърши работа за Левски, ако приложи наученото и най-вече има свободата да го приложи. Не мога да кажа, че съм разочарован от Павел. Както пише Никола Генов, имал съм просто различни и най-вече по-големи очаквания. Той обича да казва, че е CEO на Левски, което звучи авторитетно за бай Сотир. Но CEO означава само, че това е човекът с визията и абсолютната власт да води клуба. Ето това очаквах от Павел, а се получи точно обратното. Той беше просто секретарка с чужди езици. Първо на Васил Божков и кръга около него. Последните месеци на Сираков. А най-страшното е в безвремието между Божков и Сираков. Тогава беше „секретарка“ на някакви невидими сили, някакъв имагинерен Бащица, който управляваше Левски някъде между Дубай и жълтите павета. Още някъде около втория му месец в Левски го срещнах на летището в Лутън и изрази съмнение, че може да е полезен на Левски, спомена и думата „напускане“ (Всъщност той напуска още от първия си ден). Казах му само: „Вземи властта, Павка! Ти подписваш всичко, ти си човекът, от теб зависи да го направиш!“ Обясни ми, че не е толкова лесно с Васил Божков.
Със сигурност не е лесно и със Сираков, не е било лесно и в онези месеци след февруари. Даже тогава ме избъзика, прочел нещо, което съм написал във Фейсбук. Питам го какво прави. Той ми казва: „Визионерствам!“ Ами да! На Левски му трябват визионери, а не чиновници на заплата.
Не го упреквам, защото за да си лидер, трябват качества. Той е бил на лидерска позиция без да има лидерски качества. Днешните финансови проблеми се дължат на онези месеци. Пасивността тогава донесе риска Левски да изчезне. Можеше да разчисти отбора, така както направи Сираков няколко месеца и няколко милиона в минус по-късно. Само че Павел не е Сираков. Пък ми обяснявайте какво може и какво не може.
Естествено в последните месеци започна движение и по някои идеи. Само се питам едно: защо сега, а не когато беше Божков с милионите? Защо сега да се правят членски карти, а не тогава. Защо сега приложение, а не тогава? Сигурно има отговори, но на мен ми минава през акъла най-възможния: защото е най-лесно, когато има готови пари. Тогава не са необходими много усилия.
Трябва да отчета и положителните неща, защото оценката за Павел и времето му в Левски няма как да е еднозначна. Напротив – мненията са поляризирани.
Хубавото е, че в ключовия момент през февруари направи добра комуникация с феновете, която изчезна в първия момент след идването на Сираков. Тази комуникация позволи феновете да спасят Левски. Не тръста, не някоя организация, а всеки един син привърженик, който даваше пари без условия – така, все едно се дават на собственото или за собственото дете. Но чак пък Спасител… Но не бива да подценяваме това, че хората, които тогава работеха от името на тръста по кампанията за дарения с него, намериха добър език! Това беше изключително важно за крайния резултат!
Ето затова говорим за общност. Според мен Павел поставя личността над общността. Може би така ще разберете, защо съм разочарован, че ми е споменал името на Общото събрание. Разминаваме се в ценностите – нито един човек поотделно не е силен, общността в цялост прави това, което е Левски. И това трябва да се подчертава и възпитава във всяка ситуация. А най-силното качество на левскарите е да се сдружават под различна форма в името на Левски. В интерес на истината от лятото изгубих комуникация с Павел и нямам никакво намерение да я възстановявам. Бях, меко казано, учуден в две ситуации. Първата бяха преговорите за телевизионните права в „Нова“. Изрази някаква странна позиция, която доста се разминаваше от анонсите на Сираков. Но няма да влизам в детайли. Учудих се в крайна сметка там за Левски ли сме или да изпъкваме по някакви неясни причини. И се запитах какво изобщо правя там да си губя времето с тая дружина.
Втората ситуация беше срещата за този проект, който виждаме сега лека-полека да се реализира – членство, приложения, програми за лоялност. Циркулират много мнения, защо не са се случили нещата. Двете най-популярни са: 1) заради декларацията заради гробокопачите на други фенове; 2) заради високи финансови изисквания на авторите на проекта ЛевскиID.
И двете са пълна глупост. Дори и да я нямаше декларацията или да бяха удовлетворени финансовите изисквания (или надхвърлени, защото Сираков предлагаше по-високи финансови възнаграждения), това нямаше да се случи. Точка едно като условие към клуба беше, цитиран буквално: „Да се освободи Левски от компрометираните служители“. Имаха предвид конкретно Павел Колев и опита от близкото минало с него.
Винаги се е казвало, че когато един човек в даден футболен клуб бъде набелязан от критична маса фенове, той е вече пътник. Не искам да коментирам дали това се е случило с Павел, но не е изключено. Мисля, че сегашната ситуация е най-добра за всички – от една страна УЕФА е хубаво и топло място и мисля, че Павел има много повече професионални качества, за да се чувства и да бъде полезен в такава среда. От друга Левски ще търси своя път, след като поне за мен не получи това, което аз очаквах от Павел.
В крайна сметка виждаме днес, че един чужденец (Славиша Стоянович) дава планове за развитието на Левски. Нещо, което е работа на CEO-то, а треньорът тренира футболисти. Но дори в този случай това е показателно. Всички знаят, че двамата с Павел не си говорят откакто е тук новият треньор, който дори е подписал договора си през секретарката. Това го знае целия Левски. Ами, единият е излишен! За доброто на Левски!
На Общото събрание на тръста разбрах, че Павел е станал член на тръста. Дано е от сърце и е наш съмишленик. Ще се радвам да продължи като обикновен фен на Левски, член на тръста.
Приятели казват: „Ама как всеки ще изпъкне след Баждеков или Универсиадата!“ Не е така. Баждеков например е един от най-лоялните хора към Левски, които познавам. Понякога дори и само лоялността е по-ценна от всяка диплома.
