google новини лого Последвай ни
Добави коментар
Един срещу друг застават подходящият за университетски преподавател Дамбраускас и армейският пълководец Акрапович

Днес в Разград един срещу друг застават водачът във временното класиране Лудогорец и следващият го по петите ЦСКА София, който е устремен най-после да сложи край на деветгодишната доминация на Орлите.

Изходът от двубоя на “Хювефарма Арена” със сигурност няма да предреши битката за шампионската титла, тъй като до края на първенството остават доста мачове, но със сигурност би дал нова насока на оставащата част от сезона.

При победа за домакините, те биха се сдобили с комфортен аванс от шест точки, а това със сигурност ще ги постави на пол-позишън за 10-и пореден трофей. Всеки друг изход обаче, особено краен успех на Армейците би потвърдил мнението на мнозина, че с днешна дата Лудогорец на Валдас Дамбраускас не е в състояние да постига зададените високи цели.

Тимът от Разград показа смущаващи колебания още по време на зимната подготовка, когато допусна конфузна загуба от… 19-ия в руската втора дивизия Акрон (Толиати).

Последва заблуждаваща гръмка победа над последния в таблицата Етър, дошла след откриване на резултата след гол от засада, последвала кратка доминация на Виолетовите и пропуски пред вратата на Орлите и червен картон за вратаря на Болярите Христо Иванов, който преобърна сблъсъка с главата надолу.

Само седмица по-късно обаче дойде срещата с реалността – Лудогорец за пореден път беше смущаващо слаб в дефанзивен план и загуби визитата на Локомотив (Пловдив), инкасирайки три гола в своята врата.

Днешният дуел в Разград ще противопостави и две различни футболни философии, изповядвани от двамата наставници.

От една страна застава Валдас Дамбраускас – представител на онази група по-млади треньори, които вярват, че чрез много техногология и безкрайно вторачване в невидими за повечето зрители тактически детайли могат да превърнат играчите в почти перфектно действащи роботизирани изпълнители.

В Разград днес се сблъскват и две футболни философии 1

Треньор, който никога реално не е играл футбол на що-годе прилично ниво (б. а. – по негови признания имал кратък престой в… трета литовска лига) и залага на продължителни беседи с играчите, които по-скоро наподобяват разговори между университетски преподавател и студент.

Всъщност Дамбраускас е от тези специалисти, които вярват, че безкрайните теоретични курсове, които е завършил през годините и сдобиването с куп университетски дипломи, дават практическо предимство.

Треньор, който смущаващо не успява да осъзнае, че двойката му централни бранители е “бита карта” и създава несигурност и хаос в играта на целия отбор. Освен че допуска съперниковите нападатели да излизат с лекота на стрелкови позиции…

От другата страна пък е десет години по-големият Бруно Акрапович. Израснал в доста по-сурова балканска среда, той се среща челно с някои от житейските уроци още в ранна детска възраст.

Бруно е биткаджия по манталитет, изповядващ ценности във футбола, които за мнозина от младото поколение треньори изглеждат неразбираеми. Акрапович залага на войнска дисциплина (дори техническият директор на ЦСКА Алън Пардю призна наскоро, че не би влязъл в конфликт с него), изключителен боен дух и тотално себераздаване на игралното поле.

Босненецът не крие, че е почитател на по-агресивен и директен стил на игра и неслучайно огромна част от неговите нови попълнения (така беше и в Локомотив Пловдив) са снажни и здрави момчета, които могат да поддържат високо ниво 90 минути и да се въползват от физическото си предимство.

За разлика от Дамбраускас, Акрапович играе в различни германски тимове близо две десетилетия. Любопитно е да се отбележи, че повечето от тях, включително Енерги Котбус, за който играха и няколко български играчи, залагаха стил, сходен на онзи, който Бруно се опитва да внедри в ЦСКА – с много атлетизъм, себераздаване и агресивни атаки.

Със сигурност ще е интересно днес в Разград – двама любители на шаха се изправят на зеления терен с различни виждания как трябва да се търси победата. От едната страна е модерната стратегия, наподобяваща компютърно моделиране на електронна игра, а от другата – суровия войнски подход, който повелява, че битка се печели единствено с тотално себераздаване…