Последвай ниВ последните години Милан се превърна в клуб, който провежда хаотична трансферна политика и с лека ръка хвърля много сериозни пари, но все още не може да създаде мечтания екип, който да влезе поне в Шампионската лига. В целия този трансферен хаос се откроиха различни проблеми, но един от е, без съмнение, вечният въпрос на централния нападател.
От 2015 г. насам Милан направи какви ли не опити: Луис Адриано (8 милиона евро), Карлос Баку (30 милиона), Джанлука Лападула (9 милиона евро), Андре Силва (38 милиона), Никола Калинич (наем за 5 милиона и права за 22,5 милиона), Гонсало Игуаин (наем за 10,2 милиона, който беше прекъснат преждевременно), Кшищоф Пьонтек (38 милиона), Рафаел Леао (23 милиона евро). Освен това се използваха и вътрешни ресурси – например талантливият младеж Патрик Кутроне , който в крайна сметка се „удави“ в безкрайната конкуренция и по-късно изплува в Англия.
Всъщност всеки сезон, а понякога и два или три пъти по време на първенство, Милан тънеше в постоянно разочароване и неизбежно търсене на нови играчи. Парите се разпиляха по противоречиви трансфери. Един от тях е привличането на Пьонтек преди година. „Червено-черните“ се бръкнаха 38 милиона евро за поляка, който изкара едва три силни месеца. Отначало Кшищоф блесна, но след това стана ясно, че сякаш не му достигаше достатъчно опит и класа. Така липсата на ефективен централен нападател се превърна в „хронично заболяване“ на италианския клуб.
И сега, когато всички опции са изпробвани, Милан покани стар приятел – Ибрахимович,. Имаше опасения, че 38-годишният, няма да може да издържи на интензивността на Серия А. Въпреки това, Златан не просто успя да го но и само появявайки се на терена, моментално се превръщаше в най-добрият.
За Милан е огромен плюс, че на Ибрахимович не му трябва треньорска система – той сам създава система около себе си. В някои отбори това качество на Златан би било недостатък, но в днешния Милано егоцентричността на нападателя е точно това, което най-много се цени.
За Милан е особено важна способността му да отиграва дори и най-трудните топки. Срещу Каляри Ибрахимович спечели 6 от 11 върховни единоборства, тоест след всяко второ подаване помагаше на отбора да продължи атаката.
И, разбира се, най-важното е способността на Ибрахимович да намира моменти от които да излиза на ударни позиции. За 136 минути игра в отбора на Милано той отправи 5 изстрела – четири от тях точно в целта и един от опасен свободен удар. Това възлиза средно на 3,31 опита за 90 минути. Един гол на Златан бе отбелязан и спечелен срещу Каляри, друг бе отменен поради „офсайд“. Той все още е страхотен във финализирането на атаките и успява да пробие от всяка позиция По отношение на броя удари, Пьонтек има съпоставими резултати – 3,06 попадения на мач /за сезона/, но точността и качеството при него не са на такова високо ниво.
Ако полският нападател наистина се интересува от Тотнъм, който е готов да плати пари, съпоставими с разходите на Милан, тогава по-добре италианците да не изпитват съдбата. Защото след половин година или година те могат да предложат много по-малко за Пьонтек. А без добър централен нападател тимът ще е безсилен.
Единственият въпрос е колко време му е отредено още на Златан. Още година кариера или пък две? Милан не трябва да губи това време.
