Добави коментар
Българският борец от селон Сенник записва хиляди победи в различни краища на света

На днешния 27 декември се навършват 128 години от рождението на Дан Колов – един от най-великите български спортисти за всички времена.

Дончо Колев Денев е роден през 1892 година в село Сенник,  Севлиевско. Детството му не е от най-леките – едва на четири години е, когато баща му умира, а на 13-годишна възраст заминава да работи в Унгария.

128 години от рождението на Дан Колов 2

През 1909 година обаче Дончо се среща с прочутия български борец Никола Петров, който го съветва да замине за Америка.

Заминава за Съединените щати на 17 и започва работа по строежа на железопътни релси и бързо добива известност със своята невероятна физическа сила. Между работниците се организират борби, в които българинът побеждава всички съперници.

Скоро е забелязан от американския цирк „Виктория“, в който директорът кани хора от публиката да премерят сили с известния борец Джеф Лоурънс – Циклопа. Дончо обаче тръшва и 106-килограмовия исполин и от този момент става звездата „Дан Колоф“, който побеждава десетки известни борци-кечисти, сред които Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан „Човекът светкавица“, Руди Дусек и много други.

Дан Колоф е единственият борец печелил два пъти „Диамантеният пояс“ за световен шампион тежка категория при професионалистите. В цялата си кариера има над две хиляди официални срещи, като губи само три от тях.

В Токио излиза срещу непобедения идол на японската борба „Джики Хигин – Удушвача“, а на двубоя присъства самият японски император. Дан Колов побеждава, а Япония е потопена в скръб.

128 години от рождението на Дан Колов 3

През 1933 година в Париж българинът побеждава европейския, световен и олимпийски шампион Анри Деглан – „човекът с хиляда хватки“. Тогава получава първия си „Диамантен пояс“, а мачът се предава директно по радиото в десетки страни.

Следва покана за участие в холивудски филм с хонорар от 24 милиона лева, но отказва, а единственият филм, в който се съгласява да участва е „Под игото“, който за съжаление остава недовършен.

Следват победи в Австралия, Нова Зеландия, Африка и Азия, срещу прочути тибетски майстори на бойните изкуства.

През 1935 година се завръща в България, където е посрещнат като герой. В Севлиево му предложили файтон да го закара до родното му село Сенник, но той отговаря „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна…“

Почти цялото му състояние отива за благотворителност. Дава половин милион лева за закупуването на самолет за българските пощи, както и десетки хиляди на студенти, деца и бедни хора.

Получавал е предложения да смени българското си гражданство с американско, на които отговаря: „Чувствам се силен, защото съм българин!“

Умира през 1940 година, след като заболява от туберкулоза.

Добави коментар
Гласувай: