Големият Стан – за летището в Брюксел, киното и щанда за бургери

Стилиян Петров покори Шотландия и Англия с безкомпромисното си поведение на терена с екипите на Селтик и Астън Вила, а след това грабна сърцата на милиони по време на битката с коварната болест.

Но първите месеци на Острова съвсем не бяха толкова леки за онова 19-годишно момче, което се отправи към предизвикателството на живота си без да знае и дума на английски.

Стан премина от ЦСКА в Селтик през 1999 година, за да спечели четири шампионски титли на Шотландия, три национални купи, три купи на Лигата, а освен достигна и до финала в турнира за УЕФА Къп.

Но още пътуването към Глазгоу му показва, че е настъпило време за възмъжаване…

Ето и любопитния разказ на бившия капитан на националния тим пред YouTube канала Fore Hole Challenge:

“Това беше наистина, наистина трудно начало за мен“, започва изповедта си Петров. “Но сега, поглеждайки назад, е доста весело!

“Спомням си, когато трябваше да пътувам до Глазгоу, за да се присъединя към отбора. Трябваше да пътувам сам. Загубих се в Брюксел на летището! Оказах се на летището в Глазгоу и там имаше толкова много медии, всички задаваха въпроси, а аз не казах нито дума на английски.”

„Бях на 19 и за първи път пътувах самостоятелно в чужбина. Имаше толкова много представители на медиите и бях като: „О, Боже, какво се случва тук?

ОГРОМЕН КЛУБ

Стенли признава, че е получил допълнителна мотивация, осъзнавайки колко велик клуб всъщност са Детелините от Глазгоу и колко много означава той за огромния брой привърженици на тима.

“Тогава всичко премина от добро в лошо,” разкрива някогашният безкомпромисен халф. “Не можех да говоря езика, не се приспособявах към ситуацията. Селтик беше огромен клуб. По-нататък разбрах колко голям всъщност.

Още по темата:

Стилиян Петров сипе похвали по румънската футболна федерация

“Ето защо за мен беше важно да се адаптирам и приспособя много бързо. Трябваше да се адаптирам и да се уверя, че съм направил правилните неща и главно да науча езика, защото това беше голямата пречка за мен.

„Ако съблекалнята не те приеме, просто си загубен. Няма значение колко си добър. Видях го и осъзнах, че това (неразбирането на езика) се превръща в голям проблем. Клубовете вече имат служител, който комуникира с играчите, който се грижи за тях, но преди тази роля я нямаше. Имаше много недоразумения.

“Спомням си, че именно след моя случай Селтик назначи първия си човек на тази позиция, който да направи прехода, когато играчите идват в клуба без да говорят езика.”

КИНО И БУРГЕРИ

Напредването с английския бързо се превърнало в основен приоритет за Петров след кацането му в Глазгоу, но начинът, по който избрал да го направи, предизвиква искрени усмивки.

Вместо да наеме преподавател или да ходи на уроци, Стан залага на друга стратегия – започва често да ходи на кино, а в добавка се мотае и около щанд за продажба на бургери.

„Става въпрос за намиране на начин,” коментира тактиката си роденият в Монтана Петров. “В клуба имаше охранител, който просто искаше да помогне. Той не знаеше как, но се опита да намери различни начини.

“Съпругата му работеше на щанд за продаване на бургери си помислих: „ Знаеш ли какво? Просто ще отида и ще слушам как хората правят поръчката си, как отговарят – понякога учтиво, понякога не“. За мен беше различно преживяване, но трябваше да намеря начин. Много хора се смеят за това и се гаврят, но аз намерих начин.

“Ходих много на кино. Гледах всеки ден по три филма! Слушах всяка фраза; въпросите, отговорите. На следващия ден щях да я използвам.

“Исках да бъда там и исках да бъда част от него. Бях голям късметлия да съм на „Паркхед“, но не исках да пропусна възможността.

„Беше много трудно начало. Бях много близо да кажа „Знаеш ли какво? Връщам се в България. Всички ме обичат там, животът ми е добър“. Но не исках да го правя, исках да постигна и да се уверя, че след това децата ми ще ме погледнат и ще знаят, че съм успял…”