Последвай ни1-ви юни е датата, която по право е запазена за изненади и удоволствия за малчуганите. През 1985 година обаче денят на детския празник носи неописуема радост и на стотици хиляди възрастни българи.
България записва трета поредна домакинска победа в квалификациите за световното първенство в Мексико в рамките на по-малко от два месеца – 2:1 срещу коравия тим на Югославия, и на практика подпечатва визите си за Страната на ацтеките.
Еуфорията след триумфа пред 60 хиляди екзалтирани зрители на националния стадион “Васил Левски” се усеща от всяко ъгълче на спортната арена. България предвкусва първо участие на световни финали след 12-годишна пауза! Достатъчно е само да победи абсолютния аутсайдер в групата – Люксембург…
Големият герой в ансамбъла на Иван Вуцов в тежката битка с “плавите” е неподражаемият Пламен Гетов – изкусния майстор на преките свободни удари!
Именно с едно от ювелирните си изпълнения от дъгата пред наказателното поле русокосият дявол в българския състав буквално препарира стража на югославяните Ранко Стоич, изненадвайки го с насочена топка в неговия ъгъл.
Преките свободни удари са запазени марка за Гетов, който през 80-те години на миналия век блести с екипа на Спартак (Плевен). Те са в основата на двата му голмайсторски приза – през 1985 година с 25 попадения за плевенчани и осем години по-късно, когато се разписва 26 пъти за Левски.
“Имам над 200 гола в кариерата, от които сигурно половината са от преки свободни удари,” разкрива роденият през 1959 година в Сунгурларе Гетов.
“Големият Петър Жеков е най-големият ми учител. Бате Петьо ми отвори очите за много неща. През 1988 г. като дойдох в ЦСКА, често сме оставали с него след тренировка и сме продължавали да бием фаулове.
“Той е моят учител. Нужен е и талант. Нямаш ли го, който и да те учи, няма как да стане…”
Гетов реализира и второто попадение за България в ключовия дуел с Югославия – с преицизен външен фалц, а двубоят остава в летописите като един от най-силните му с националната фланелка.
На другия ден пресата в Югославия се прекланя пред класата на русокосата звезда, а някои го сравняват не с друг, а с Краля на футбола – Пеле.
“Спортске новости”: “Пламен ни превърна в пепел – в българския състав имаше само едно ново име, но то се оказа на най-добрият!”
Специалистът Миливое Николич възкликва: “Пламен Гетов не само вкара два гола, но навъртя повече километри от нашата халфова линия”.
Вратарят Живан Люковчан, който записва няколко мача за югославската репрезентация през 1985/1986 година е като зашеметен: “Виждал съм много добри стрелци, но този жълтокос българин вкарва като Пеле!”.
Игралият също за Спартак (Варна), Белослав, ЦСКА, Етър, Шумен, Черно море и португалския Портимоненсе маестро е основна фигура в селекцията на Вуцов на финалите в Мексико.
Гетов, като същински джентълмен, отказва да приеме, че е изнесъл на плещите си мача със западните ни съседи.
“Заслугата е на целия отбор, не само моя!’ категоричен е ток. “Тогава не бяхме се класирали от 12 години на Световно първенство. Бяхме много добър отбор.”
По-късно своенравният техничар, който не един и два пъти в кариерата си се разхожда по острието на бръснача заради склонността към по-разгулен начин на живот, разкрива, че е играл на инжекции на световните финали.
“Вярно е, така беше,” споделя Гетов, който в Мексико става автор на попадението, с което откриваме резултата във втория си мач – с Южна Корея.
“На Мондиала играх на инжекции. После разбрах, че са скрили от мен, че имам скъсана кръстна връзка. Биеха ми инжекциите и аз не усещах нищо. Това е било много опасно за мен. След като свърши първенството се оперирах.”
