Добави коментар
Нашите слагат край на победната трилогия, включваща домакинства срещу ГДР, Франция и Югославия в рамките на по-малко от два месеца със зрелищен дубъл на Пламен Гетов

През 1985 година България осъществява забележителен рейд, надигравайки всички свои съперници в Четвърта група в Зона Европа от световните квалификации за Мондиал’86 в Мексико.

Ансамбълът, предвождан от Иван Вуцов, последователно взема скалпа на ГДР, Франция, Югославия и Люксембург, и се класира на световни футболни финали за първи път след 12-годишно прекъсване.

Но мачът, с който на практика печелим визите за Страната на ацтеките е този срещу западната ни съседка. Всички са наясно, че успех срещу „плавите“ ще ни отвори вратите към Мексико, тъй като в онези време Люксембург е абсолютен аутсайдер и срещите с този тим са приемани като формалност.

Денят е 1 юни, а България е на гребена на вълната, след като по-малко от месец преди това националите са изнесли футболна лекция не на друг, а на тогавашния европейски шампион Франция, в чийто тим блестят Мишел Платини, Жан Тигана, Масим Босис, Жоел Батс и Мануел Аморос. Чака се нова победа!

Звучи куриозно, но югославяните пристигат в София около два часа (!) преди първия съдийски сигнал – без нощувка, няма предвидена пресконференция или среща с репортери, да не говорим за тренировка.

„Плавите“ идват от Белград, облечени с анцузи. Документите им са проверени на самата писта на аерогара „София“, а оттам играчите и треньорският щаб на Милош Милотинович са натоварени на автобус, който ги отвежда директно на стадион „Васил Левски“.

Около 60 000 зрители се изсипват на арената в центъра на столицата, като мерките за сигурност са стряскащи.

Според някои това е футболната среща, провеждала се в България, с най-голям брой служители на реда – униформени и цивилни. През 1985 година страната ни е ударена от няколко атентата покрай така наречения „възродителен процес“ и властта предприема мерки, за да не се стигне до инцидент по време на мача, приковал вниманието не само у нас.

Гостите също се радват на повече от солидна подкрепа – в София пристигат близо 5 хиляди „навиячи“. Атмосферата е досущ като преди голям европейски мач от 80-те години на миналия век!

Вуцов уверява своя тим в значимостта на ранен гол. Напред нашите разчитат на тарана на Локомотив (София) Бойчо Величков, както и на остротата на звездата на ЦСКА – Стойчо Младенов.

1985) Bugarska - Jugoslavija 2:1 - reprezentacija.rs

В титулярната единайсеторка започват разписалия се с глава срещу Франция Наско Сираков, намиращия се във формата на живота си Пламен Гетов, а в средата поредните безброй километри навъртат маневрените Аян Садъков и Ради Здравков.

Селекционерът ни иска да се избегне напрежението около инфарктната победа над ГДР през април, когато надделяваме над източногерманците с 1:0 след гол на Младенов в 87-ата минута.

Паметни световни квалификации: България - Югославия 2:1 (1985 г) 1

Натискаме хората на Милутинович още след първия съдийски сигнал на чеха Войтех Христов, а малко след средата на първата част идва и първия български залп.

В 26-ата минута Величков е съборен в близост до границата на наказателното поле. Реферът от български произход Христов отсъжда пряк свободен удар – специалитетът на Гетов.

Голмайсторът на Спартак (Плевен) пък ни подарява поредното си ювелирно изпълнение с десния крак, оставяйки стража на гостите Ранко Стоич неподвижен, макар и топката да се оплита в мрежата в неговия ъгъл – 1:0.

Но докато зрителите по трибуните все още са на крака, нашите губят владение на топката в собствената си половина, позволявайки на Милко Джуровски да нахлуе в наказателното поле и с деликатен удар да изравни – 1:1.

При този резултат двата тима се оттеглят на почивка. И след нея нашите се втурват в атака и заслужено стигат до ново попадение. След разбъркване топката попада у Гетов, който с майсторски външен фалц поразява целта – 2:1, а шумът по трибуните е оглушителен.

Паметни световни квалификации: България - Югославия 2:1 (1985 г) 2

 

В последната третина от двубоя нашите действат изключително самоотвержено, като в немалко случаи прибягват до твърди влизания, които в наши дни се наказват с директен червен картон. Тогава обаче Христов показва само три жълти – на капитана Георги Димитров и влезлите през второто полувреме Андрей Желязков и Костадин Костадинов.

В крайна сметка голямата цел е постигната – България поваля и Югославия, знаейки че успех при гостуването на аутсайдера Люксембург ще ни класира за финалите в Мексико…

БЪЛГАРИЯ – ЮГОСЛАВИЯ 2:1 (1:1)

ГОЛМАЙСТОРИ: 1:0 Пламен Гетов (27), 1:1 Милко Джуровски (29), 2:1 Пламен Гетов (58)

България: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Николай Арабов, Георги Димитров, Петър Петров, Радослав Здравков, Пламен Гетов, Наско Сираков (53-Андрей Желязков), Бойчо Величков (46-Костадин Костадинов), Аян Садъков, Стойчо Младенов

Старши треньор: Иван Вуцов

Югославия: Ранко Стоич, Владо Чаплич, Любомир Радованович, Иван Гудел, Велимир Зайец, Фарук Хаджибегич, Един Бахтич (35-Митар Мъркела), Марко Млинарич, Фадил Вокри, Мехмед Баждаревич, Милко Джуровски

Старши треньор: Милош Милутинович

ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Георги Димитров, Андрей Желязков, Костадин Костадинов (Бълг); Велимир Зайец, Иван Гудел (Юг)

Стадион „Васил Левски“ – 60 000 зрители

СЪДИЯ: Войтех Христов (Чехословакия)

Добави коментар
Гласувай: