Паметни световни квалификации: България-Португалия 2:1 (1973 г)

Стигнахме и до четвъртата глава от нашата поредица, в която се връщаме към някои от най-значимите победи на българския национален тим в световни квалификации.

Под номер 7 е ключовият успех на нашите над хомогенния състав на Португалия, позволил ни да направим огромна крачка по пътя към класирането ни за четвърти пореден път на финали на шампионата на планетата.

На 2 май 1973 година близо 50 хиляди зрители изпълват националния стадион “Васил Левски”, за да подкрепят селекцията на Христо Младенов в сблъсъска със звезди от калибъра на черната перла от Мозамбик – Еузебио, и лявото крило Антонио Симоеш.

По пътя към финалите на световното първенство в Западна Германия през 1974 година, България попада в шеста група на Зона УЕФА, заедно с Португалия, Северна Ирландия, предвождана от супер звездата на Манчестър Юнайтед – Джордж Бест, и Кипър.

Всяка грешка в квалификационната кампания може да е фатална, тъй като само победителят в потока се сдобива с визи за Мондиал’74. В нашия състав пък тече обновяване – някои от водещите фигури от предишните цикли се отказват, а само две години по-рано се разделяме и с трагично загиналите Георги Аспарухов и Никола Котков.

Българският тим стартира мощно – на 18 октомври 1972-а сразяваме северноирландците с 3:0 след две точно изпълнени дузпи от Христо Бонев и попадение на Божил Колев.

Месец по-късно записваме още по-изразителна победа – в Лимасол разгромяваме Кипър с 4:0 след нов дубъл на Бонев, като съюо се разписват Атанас Михайлов и Георги Денев.

В същото време португалците акостират в София след два успеха срещу кипърците и равенство – 1:1, при гостуването на Северна Ирландия. Повече от ясно е, че трета поредна победа ще превърне българският отбор в големия фаворит за първото място.

И нашите се справят безупречно!

Бонев и компания овладяват инициативата още след началния сигнал на югославския арбитър Миливое Гугулович. След няколко добре организирани атаки към вратата на Жозе Енрике и кинжален изстрел на Начко Михайлов в напречната греда, идва 38-ата минута, в която острият Денев е изведен в удобна за стрелба позиция от Бонев и не пропуска – 1:0.

И след почивката домакините стоят по-солидно на терена, а атаките към вратата на Енрике не стихват. Стражът на португалците с мъка избива виртуозно изпълнен от Бонев пряк свободен удар, а четвърт час след подновяването на играта Лъвовете правят решаващата стъпка към победата.

Още по темата:

Паметни световни квалификации: България – Франция 2:0 (1985 г)

След умела триходова акция Михайлов стреля в гредата, а добре пласираният Бонев не се нуждае от покана, за да покачи на 2:0 с находчива добавка.

В 74-ата минута засуетяване на Стефан Аладжов позволява на влезлия през второто полувреме Нене да съкрати изоставането, но за нещо повече португалците така и не намират сили. Победа с 2:1, а вратата към Западна Германия е широко отворена.

През септември същата година България удържа нулево равенство при визитата на безкомпромисните северноирландци, а на 13 октомври в Лисабон успява да стигне до реми – 2:2, и при гостуването на Португалия след поредния дубъл на Бонев. Двубоят остава в историята и като последния мач на Еузебио за националния тим.

В последната си среща България се поздравява с комфортен успех с 2:0 над Кипър след голове на Божил Колев с удар от границата на наказателното поле в началото на мача и Георги Денев от близко разстояние в средата на второто полувреме.

БЪЛГАРИЯ  – ПОРТУГАЛИЯ 2:1 (1:0)

ГОЛМАЙСТОРИ: 1:0 Георги Денев (38), 2:0 Христо Бонев (60), 2:1 Нене (74)

България: Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Ивков, Димитър Пенев, Стефан Аладжов, Божил Колев, Христо Бонев, Иван Стоянов, Младен Василев (61- Динко Дерменджиев), Атанас Михайлов (76- Петър Жеков), Георги Денев

Селекционер: Христо Младенов

Португалия: Жозе Енрике, Артур, Умберто Коелю, Жозе Мендеш, Адолфо, Тони, Куарешма (66-Павау), Антонио Симоеш, Артур Жорже, Еузебио, Жачинто Жоао (54-Нене).

Селекционер: Жозе Аугусто

СТАДИОН “Васил Левски” – 49 300 зрители

СЪДИЯ: Миливое Гугулович (Югославия)