Последвай ниПоредицата на 7 Спорт, посветена на най-вълнуващите световни квалификации, в които е участвал българският национален тим ни отвежда през далечната 1961 година, когато представителната ни формация води ожесточена битка с бронзовия медалист от предходния Мондиал – Франция.
На шампионата в Швеция през 1958-а “петлите”, в чиито редици са Раймон Копа, Жюст Фонтен и Роже Пиантони, стигат до третото място, а Фонтен става голмайстор на надпреварата с внушителните 13 гола.
България, която до този момент не успява да се класира за световни финали, попада във Втора квалификационна група в Зона УЕФА именно с Франция и Финландия.
Напълно според очакваниятя скандинавците губят и четирите си мача в групата, а след като отстъпваме с 3:0 на французите през декември 1960 година, с особено значение се оказва домакинският ни дуел с “петлите” на 12 ноември 1961 година.
При успех за нашите, победителят в потока ще трябва да бъде определен в плейоф на неутрален терен (б. р. – по това време головата разлика не се взема предвид), а при всеки друг резултат, с виза за първенството в Чили се сдобиват французите.
По трибуните на националния стадион “Васил Левски” се стичат 55 000 зрители, а двубоят е изключително оспорван. Статистическите показатели сочат предимство за нашите, но жадуваният гол във вратата на Пиер Бернар от Ним така и не идва.
Нещо повече, гостите пращат топката в нашата мрежа, след като Георги Найденов блокира коварен пряк свободен удар, но е безпомощен при добавката. Реферът от Чехословакия Милан Фенци обаче е благосклонен и отсъжда засада.
Така се стига до 89-ата минута, когато е отсъден пряк свободен удар в наша полза, след като Христо Илиев – Патрата се сгромолясва на тревата след съприкосновение с играч на съперника.
Кирил Ракаров шутира в стената, но Фенци ни дава нов шанс, нареждайки повторно изпълнение. При него бранителят на ЦСКА копва топката над стената, Илиев, който е с гръб към вратата пробва да стреля с глава, следва разбъркване, след което Патрата промушва топката зад голлинията от малък ъгъл – 1:0.
Настъпва еуфория в българския лагер, докато гостите наобикалят арбитъра от Чехословакия, искайки обяснение за странните му отсъждания. Така или иначе победата е извоювана, а България и Франция ще трябва да се срещнат още веднъж, за да определят кой ще пътува за Чили.
Любопитно е да се отбележи, че вестник “Народен спорт” публикува интервю, което според изданието е дадено малко след края на мача.
“Победи безспорно по-добрият отбор,” цитиран е Фенци. “Публиката се държа спортсменски. Колкото за повторението на наказателния удар, аз в еднага преди това отбелязах нарушението на защитата, която направи крачки напред, преди да бъде изпълнен ударът.
“Аз съм бивш футболист и знам какво означава точното спазване на деветте метра при изпълняването на наказателните удари. Французите нямаха никакво основание да протестират макар че е тежко да се загуби мача в последната минута.”
Родната преса отразява подобаващо важния двубой.
“Да се каже, че яйце нямаше къде да падне вчера на стадион Васил Левски е съвсем точно,” пише в материала си вестник “Народна младеж”.
“Защото едва ли би се намерил някой, който да реши, че можеха да бъдат пуснати в продажба още – не повече от стотина билети.
“Та дори и теренът беше пренаселен, когато футболистите се строиха, а пред тях се „разшътаха“ най-малко двойно фоторепортьори.
“Мнозина от тях не можаха мъжествено да понесат напрежението. И се нахвърлиха върху съдията. Постъпката на французите изненада, огорчи и възмути публиката.”
Съставът на България: Найденов – Ракаров, Димитров, Методиев – Димов, Ковачев – Диев, Илиев, Якимов, Колев, Дебърски
34 дни след драматичния успех на стадион “Васил Левски”, представителният ни тим написва златна страница в историята на българския футбол.
На 16 декември пред близо 35 000 зрители – огромното мнозинство от него, подкрепящо съперника, отново покосяваме Франция с 1:0 и за първи път успяваме да се класираме на световни финали.
“Петлите” са абсолютен фаворит за краен успех, но срещат изключително мобилизиран български отбор, който чрез мощния Тодор Диев и находчивия Иван Колев не спира да осъществява пробиви към вратата на Пиер Бернар.
Българският страж Георги Найденов също се намесва респектиращо на няколко пъти.
Големият герой в Милано обаче е Димитър Янакиев, който реализира единствения гол с шут извън границата на наказателното поле две минути след подновяването на играта.
През второто полувреме действията на нашите стават още по-самоотвержени и не допускаме французите да възстановят статуквото.
Изненадата е факт! България грабва визи за Чили, поставяйки началото на непостигана след това впечатляваща серия от четири поредни участия на финали световни първенства.
Избраниците на Георги Пачеджиев са: Найденов, Ракаров, Димитров, Димов, Методиев, Ковачев, Диев, Величков, Илиев, Якимов, Колев
Кадри от двубоя в Милано може да откриете във видео-секцията на страницата на 7 Спорт във Фейсбук.
Паметни световни квалификации: България – Югославия 2:1 (1985 г) 
Паметни световни квалификации: България – Франция 2:0 (1992 г) 
Паметни световни квалификации: България-Португалия 2:1 (1973 г) 
