Последвай ниУчастието ни на световните футболни финали през 1994 година в САЩ ще остане завинаги в съзнанието на българските фенове с изумителното четвърто място за отбора на Димитър Пенев. Но как започна всичко?
След геополитическите промени настъпили в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, броят на страните в Европа се покачи значително, а това налагаше формирането на квалификационни групи с повече отбори.
България попадна в Шеста група на Зона УЕФА редом до котирания като фаворит тим Франция, винаги неудобния Швеция, коравите Австрия и Финландия и способния на изненади Израел.
Дебютът на кампанията на Лъвовете е на Олимпийския стадион в Хелзинки, където на 14 май 1992-а нашите осъществяват наказателна акция и след абсолютно превъзходство разгромяват финландците с 3:0 след гол на Красимир Балъков и две попадения на Емил Костадинов.
Първият сериозен тест идва на характерна за България дата – на 9 септември посрещаме предвождания от Жерар Улие състав на Франция, в който личат имената на капитана Жан-Пиер Папен, спечелил “Златната топка” през 1991 г, Дидие Дешан, Давид Жинола, Франк Созе и Базил Боли.
Конкуренцията във формацията на “петлите” е толкова голяма, че дори бранител от калибъра на Лоран Блан е оставен на резервната скамейка.
Заедно с делегацията на французите в София пристига не друг, а четирикратният световен шампион във Формула 1 Ален Прост. Настроението в техния лагер е приповдигнато, но те акостират у нас с ясното намерение да спечелеят най-малко точка.
В центъра на столицата ни “замирисва” на голям мач часове преди началния съдийски сигнал унгареца Шандор Пул – един от водещите арбитри на Стария континент по това време, а в непосредствена близост до стадион “Васил Левски” дори се стига до пререкания между футболни фенове и възрастни активисти на Българската Социалистическа Партия, които се разотиват след митинг по случай 9 септември.
Полицията обаче се намесва адекватно и не позволява да се стигне до сериозни сблъсъци.
Атмосферата на националния стадион е празнична. Българските фенове усещат, че разполагаме с играчи от много висока класа и изпълват трибуните с повишен оптимизъм.
Французите започват пределно мотивирано и успяват да организират няколко опасни атаки към Борислав Михайлов, в които обаче така и не стигат до чисто голово положение.
Така идва 20-ата минута, когато Костадинов открадва топката от владението на гостите още в нашата половина и се понася вихрено по десния фланг. Следван е по петите от Папен, който се задъхва да го настигне.
Нашата “седмица” нахлува в наказателното поле, следва финт, след това още един, след който Папен го фаулира. Пул няма колебания – дузпа!
Зад топката застава Христо Стоичков, който скоро преди мача с французите пропуска 11-метров наказателен удар в мача с Мексико (1:1). На вратата на “петлите” пък е отишлият си от този свят през миналата година Бруно Мартини, който броени дни преди квалификацията е спасил дузпа във френското първенство. Този път обаче Ицо е безпощаден – 1:0 и бурен ентусиазъм по трибуните.
България се понася върху вълните на вдъхновението, а малко след откриването на резултата Стоичков почти дублира преднината.
Това все пак се случва в 29-ата минута, когато след пробив и центриране отляво топката попада у Балъков, който нанася удар, следва странен рикошет, а топката описва причудлива траектория, за да влети зад гърба на Мартини – 2:0! Феновете на “Васил Левски” изпадат в делириум, макар и все още да не са наясно, че с тази победа се полагат основите на най-великата страница в историята на националния ни отбор.
След почивката нашите са решени на всичко, за да удържат аванса, дори това да е с цената на наказателни картони – в жълто в тази са декорирани Николай Илиев, Наско Сираков, Балъков и Стоичков. През второто полувреме Улие все пак пуска в игра снажния Блан, но французите не успяват дори да се разпишат.
Съставът на България: Борислав Михайлов (капитан), Илиян Киряков, Трифон Иванов, Николай Илиев, Цанко Цветанов, Златко Янков, Красимир Балъков, Наско Сираков, Емил Костадинов (75-Георги Йорданов), Любо Пенев (76-Станимир Стоилов), Христо Стоичков
А как завършва тази квалификационна кампания? Повечеподробности в края на поредицата на 7 Спорт…
Паметни световни квалификации: България – Югославия 2:1 (1985 г) 
Паметни световни квалификации: България-Португалия 2:1 (1973 г) 
Паметни световни квалификации: България – Франция 1:0 (1961 г) 
