Защитниците често остават в сянката на нападателите, но тяхната роля на терена е от изключителна важност. Те се занимават с физическите сблъсъци, неутрализират противниковите атаки и осигуряват стабилност отзад. Да, черна работа, но ключова за всеки отбор. Наличието на добри защитници е основна предпоставка за успех.
Ето и кои са най-добрите 10 бранители за всички времена:
- Паоло Малдини
- Франц Бекенбауер
- Франко Барези
- Боби Мур
- Даниел Пасарела
- Джачинто Факети
- Серхио Рамос
- Филип Лам
- Алесандро Неста
- Гаетано Ширея
- Гаетано Ширея
Ширея е един от най-добрите либерота на всички времена, с ключова роля в успехите на Ювентус и италианския национален отбор. Неговата интелигентна игра и лидерски качества му позволяват да доминира в защита. Ширеа играе главна роля в триумфа на Италия на Световното първенство по футбол през 1982 г. Италианецът прекара 14 години в Ювентус между 1974 и 1988 година. По време на този период той спечели седем титли от Серия А, две Купи на Италия, една Купа на Европа, една Купа на носителите на купи на УЕФА, една Суперкупа на УЕФА и една Междуконтинентална купа.
За жалост, Ширея почина твърде млад едва на 36 години, но завинаги остава в историята на играта.
- Алесандро Неста
Неста беше изключително ефективен в защитата на Лацио и Милан, като се отличаваше с перфектен контрол върху топката и тактическа интелигентност. Той е символ на италианската защитна мощ. Неста също имаше страхотен усет за позициониране. Нещо, с което великите защитници просто се раждат. Това му помогна значително през последните му години, след като беше загубил скоростта си, но компенсираше със страхотна игра при позиционирането си на терена. Неста беше обявен за защитник на годината в Серия А четири поредни години от 2000 до 2003 г. Той има три титли от Серия А, две титли от Шампионската лига, едно Световно клубно първенство на ФИФА и три Купи на Италия.
- Филип Лам
Един от най-добрите крайни защитници в историята, Лам е капитанът на Байерн Мюнхен, който печели требъл през 2013 г. и е част от германския национален отбор, спечелил Световната купа през 2014 г. Той се отличаваше с изключителна техническа прецизност и лидерски качества. Лам беше от футболистите, които изглеждаха толкова на „ти“ с топката, че можеше да бъде пуснат на всяка една позиция на терена и нямаше да се чувства некомфортно. Въпреки това, той беше в свои води в последните метри пред наказателното си поле, където когато имаше ден, беше непробиваем.
- Серхио Рамос
Рамос е може би най-добрият защитник на 21 век до момента. Освен, че е абсолютен колос в отбрана, той беше страшилище и за противниковите защити. Испанецът беше човекът, който се търсеше за игра с глава независимо дали става въпрос за корнери или преки-свободни удари. По този начин вкара два ключови гола във финали на Шампионската лига срещу Атлетико Мадрид през 2014 и 2016-та година.
За годините си в Реал Мадрид той спечели пет титли на Испания, четири Шампионски лиги, четири Световни клубни първенства, две Купи на Краля и три Суперкупи на УЕФА. Не трябва да се забравя и, че той беше основна част от защитата на великия тим на Испания, спечелил Евро 2008 и 2012, както и Световната титла през 2010г.
- Джачинто Факети
Джачинто Факети е един от най-добрите голмайстори защитници на всички времена. Факети беше част от отбора на “Гранде Интер”, който мачкаше всичко по пътя си в Серия Апрез 60-те години. Смятан е за един от най-добрите атакуващи крайни защитници на всички времена.
Факети започва футболния си път като нападател и използва натрупаните знания, за да предугажда противниковите офанзивни футболисти. С темпото си и невероятен усет за движение беше ярка звезда за Интер и страната си.
На клубно ниво печели четири тили на Серия А, две Европейски купи, две Междуконтинентални купи и една Купа на Италия.
- Даниел Пасарела
Също като Факети и Рамос, Пасарела беше на „ти“ с вкарването на голове. За 556 мача той има отбелязани 182 гола, печелейки признанието за най-резултатен защитник докато Роналд Куман не се появи по терените.
Най-голямото му постижение бе че води като капитан Аржентина към световната титла през 1978г., а по-късно The Times го нарежда на 36-то място в списъка за най-силните футболисти в историята.
- Боби Мур
Боби Мур е герой за Англия за вечни времена. Той беше капитанът на отбора, вдигнал Световната купа през 1966г. За лондонския Уест Хем той е най-великият играч някога, а дори Пеле призна, че Мур е най-трудният защитник срещу когото се е изправял.
Легендарният статут на Боби Мур е овековечен и от бронзовата му статуя пред Уембли, която винаги ще напомня каква фигура бе той за английския и световния футбол.
- Франко Барези
Франко Барези беше емблемата на едно време, в което италианските защитници бяха непробиваеми. Той е жива легенда на Милан и Италия, като носи капитанската лента на „росонерите“ 15 години. Франко облича екип на Милан на 20 години и не го сваля до 40-та си годишнина.
След отказването си през 1997 година Барези беше избран за Играч на Века на Милан. Той остава запомнен като един от най-комплексните футболисти в историята и еталон за вярност към един клуб.
- Франц Бекенбауер
„Императорът“ беше доминиращият защитник на 70-те години. Той беше диригентът, колоната на клубния и националния си отбор, печелейки два пъти Златната топка. Начинът по който четеше играта, елегантността и лидерските му качества му спечелиха прякора „Императора“, а фактът, че след като започва като полузащитник се премства в отбрана му помага през всичките му години като професионален футболист да бъде кошмар за всяка преса на противника, която той преодоляваше с едно подаване.
Бекенбауер вдига Европейската титла със Западна Германия през 1972г. – четири години преди световния им триумф през 1976. С Байерн Мюнхен добавя три купи на Европейските шампиони между 1974г. и 1976г.
- Паоло Малдини
Когато говорим за защитници и наследство за футболната игра, само едно име стои високо над останалите. Паоло Малдини написа златни страници в историята за всичките 25 години с екипа на Милан и вдъхнови едно цяло поколение от нови защитници.
„Ил Капитано“ беше еталон за стил, класа и лидерство. Технически надарен играч, който нямаше проблем да използва и двата си крака, когато му потрябва. Започнал отдясно, преместен отляво на защитата, а в последните си години като футболист и в центъра на отбраната. Малдини виждаше играта по друг начин и беше кошмар за всеки нападател.