google новини лого Последвай ни
Добави коментар
Петров е смятан за един от най-силните борци в света в края на 19-и век

На днешната дата – 19 декември, през 1873 година в Горна Оряховица се ражда една от най-значимите фигури в историята на българската борба – Никола Петров.

Най-малкото дете в семейството на абаджията Петър Джуров, още на 10-годишна възраст малкият Никола остава сирак и започва да работи като чирак, а впоследствие за кратко е на гурбет в Румъния с група градинари от Лясковец.

Никола Петров - българинът, за когото Европа отваря вратите си 1

Връщайки се в България, той първо се включва в строежа на бирената фабрика в родния си град, а през 1892 година вече е в Русе, където работи на каменна кариера. Именно там успява да впечатли всички със сериозната си физика, но когато става време да изкара военната си служба, Петров предпочита да емигрира и заминава за Румъния.

В Браила Петров си изкарва прехраната като градинар, а преломно за целия му живот се оказва гостуването в града на пътуващия цирк „Сидоли“. Главната му атракция е борецът Жорж Расо (истинско име Готфрид Шулц), който влиза в схватка със случаен зрител от публиката и при негова загуба опонентът му получава парична награда.

В една от вечерите здравенякът Никола излиза на арената и след половинчасова схватка успява да надвие опонента си. Представянето му прави впечатление на френския ветеран Жозеф Дублие (някъде се споменава и като Жан Дублие), който играе ролята на днешните промоутъри.

Направена е оферта на Петров, включваща въвеждане в тънкостите на професионалната гръко-римска (б. а- класическа) борба, а съвсем скоро българинът започва да влиза в схватки на територията на днешни Австрия, Украйна и Турция.

Никола Петров - българинът, за когото Европа отваря вратите си 2

Сред борците, които Дублие менажира са турците Юсуф Исмаил, Филиз Нурулла и Кара Осман, които са родени в земите на младото българско княжество (първите двама в Шуменско, третият в Пловдив).

Така се стига до края на 1894 година, когато Петров попада в тогавашната мека на борбата – френската столица Париж, и изнася серия от силни мачове на тепиха на известната зала „Фоли Бержер“.

Най-знаменитият от тях е срещу най-силния френски борец в онези години Пол Понс. През 1899 година Никола печели една от версиите на европейската титла по класическа борба, а на следващата година и версия на световната титла.

В своята кариера Петров печели общо 16 турнира по гръко-римска професионална борба (три от тях при завръщането му в България), 23 пъти остава на второ място, а 12 пъти е трети.

Емблематично е участието на Петров в турнир в Париж през 1899 година с награден фонд 5000 франка. Негов съперник там става албанецът Курт Дерели Мехмет, който след като е победен подава контестация, че Петров го е излъгал, че ще му даде мача.

Никола Петров - българинът, за когото Европа отваря вратите си 3

Организаторите решават да отстранят и двамата борци, тъй като не могат да изяснят каква е истината. В заключителните години от кариерата си навън Никола Петров започва сам да представлява себе си, като в същото време става треньор на Георг Хакеншмид, който впоследствие ще се превърне в първия безспорен световен кеч шампион.

След като през 1908 година България обявява своята независимост е провъзгласена амнистия за всички, които са се отклонили от военна служба, което дава възможност на Никола Петров да се завърне в родината си.

В Горна Оряховица той е посрещнат като герой, а по време на Първата световна война, в която изпълнява ролята на военен преводач, организира подкрепителен пункт за пристигащите от фронта войници на гарата.

В края на конфликта се премества в София и започва да организира първата школа по борба. По това време Петров се ползва с доверието на министър-председателя Александър Стамболийски, който подкрепя начинанията му.

За съжаление легендарният българин залита по хазарта и парите, спечелени от турнири по целия свят се стопяват в игралните зали, което го принуждава да се завърне на тепиха. След преврата от 9 юни 1923 година и убийството на Стамболийски, Петров изпада в немилост, но ръка му подават известните циркови артисти братя Добрич.

Никола Петров - българинът, за когото Европа отваря вратите си 4

Вечер след вечер в техния цирк се появява мистериозния борец Черната маска, който побеждава всичките си противници, а накрая за всеобща изненада се оказва, че това е именно Никола Петров.

Легендарният борец умира на 2 януари 1925 година след спукване на аортата. През 1917 година той се жени за 16-годишната Стефанка от село Дичин и има две деца – Иван и Николина. Синът му живее в чужбина, а след Втората световна война следите му се губят.

Дъщерята Николина пък дълги години връчва пояса на победителя в турнира „Никола Петров“, провеждащ се в чест на нейния баща от 1963 година насам. Посмъртно Никола Петров е награден със званието „заслужил майстор на спорта“, а по повод 100-годишнината от рождението му през 1973 година е издигнат негов паметник в Горна Оряховица. Спортната зала на града също носи неговото име.