Последвай ниПет дни след равенството – 1:1, срещу световния шампион Италия в мача на откриването на Мондиал’86, идва ред на втората среща на българския отбор.
Tя е очаквана със също толкова голям интерес, тъй като всички у нас са убедени, че в петото ни участие на световни финали най-после е дошъл ред за първа победа. А какъв по-удобен съперник от Южна Корея.
Двубоят на 5 юни 1986 година влиза в летописити под номер 14 на световния шампионат в Мексико, а освен това е 14-ия мач на България най-големия футболен форум. В предишните си четири участия Лъвовете записват 5 равенства и инкасират 8 загуби.
Срещата в Мексико Сити започва в 1 часа след полунощ (българско време), но въпреки това светещите прозорци в къщите и апартаментите на селата и градовете показват, че Родината ни не спи. България чака първата победа!
Неслучайно незабравимият коментатор на Българската телевизия Николай Колев – Мичмана се включва повече от окуражаващо от другия край на света и започва с думите:
“Зная, че няма нито един човек по нашите улици, градовете и селата са опустели. Зная, че всички са будни в своите домове. Зная, че със свити сърца и стиснати палци очакваме нашите футболисти да покажат и майсторство, и висок дух, висок морал, за да се поздравят не само с първата българска победа на световните финали, а и за да направят едно добро класиране в тази предварителна група.”
По трибуните на “Естадио Олимпико Университарио” има 45 000 зрители, сред които група от около 100 възторжени български туристи, които освен родните трибагреници разпъват транспарант, на който се чете “България в осмицата!”
Острите влизания изобилстват, а корейците, които в първия си мач в групата губят от Аржентина с 1:3, още в началото демострират агресия и загатват, че нямат никакво намерение да развяват бялото знаме.
Любопитно е да се отбележи, че преди да е изтекла петата минута Божидар Искренов нахлува в наказателното поле на азиатците и е подсечен по начин, който според днешните разбирания за играта, мигновено би довел до отсъждане на дузпа.
Сигнал обаче така и не последва, а освен това никой от нашите не протестира срещу решението на рефера от Саудитска Арабия Фалах Ал Шанар.
Минута след това над терена започва да се изсипва изключително силен проливен дъжд, който бързо наводнява игралното поле, а с това се неутрализира техническото предимство на някои от нашите най-ярки звезди.
Стига се обаче до 10-ата минута, когато дебютиращият на шампионат на планетата ляв бранител Петър Петров центрира, неособено стабилният корейски вратар О Юн-Кьо не успява да избие добре топката и от границата на наказателното поле Пламен Гетов поразява целта – 11-гол за България на световни финали!
Мичмана продължава с емоционалния си коментар.
“1:0 за българските футболисти след тази великолепна атака, да им е честит този гол и да видим още, още голове в южнокорейската врата. Не усещаме нито дъжда тук, нито хладния вятър. Каква радост е по трибуните! Всички наши сънародници са развяли гордо своите трицвети и поздравяват своите любимци.”
До нов гол през първото полувреме не се стига. България е на 45 минути от историческата първа победа.
След почивката обаче теренът е съвсем подгизнал, а да се мисли за технични подавания по земята е почти немислимо. Гетов предпочита да шутира от малък ъгъл, вместо да потърси комбинация и позволява на О да изчисти в ъглов удар.
Малко след това пък корейците уцелват левия страничен стълб на вратата, пазена от Борислав Михайлов. Съперниците тестват нашия вратар и с удари от далечна дистанция, но той демонстрира висока класа.
Кошмарът за нашите настъпва в 70-ата минута, когато след свободен удар в близост до централната линия топката е изпратена в наказателното ни поле. Нашите успяват да избият, но следва ново разбъркване след подаване с глава. Този път защитата ни се засуетява, а Ким Йон-Бу не оставя шансове за Михайлов, като според мнозина попадението може да се запише и като автогол на капитана Георги Димитров – Джеки, който също играе с топката в опит да я изчисти.
Кошмарна развръзка, а съставът на Иван Вуцов така и не намира верния път към вратата на корейците, независимо че няколко пъти Стойчо Младенов и Аян Садъков опитват удари извън границата на наказателното поле.
Разочарованието в българския лагер е огромно, като и до ден-днешен участниците в двубоя съжаляват, че са пропуснали изключителна възможност да запишат първата победа на световни финали.
Двубоят е особено разочароващ за бранителя Николай Арабов. През второто полувреме той получава контузия, но Вуцов го принуждава да доиграе мача.
Именно заради травмата избраният за Най-добър футболист на Сливен за ХХ век пропуска третия мач в групата – срещу бъдещия световен шампион Аржентина, а с това и възможността да се изправи срещу Диего Марадона. Срещу Дон Диего и компания като либеро е преквалифициран Андрей Желязков.
Гетов пък е на мнение, че на отбора ни е липсвал малко повече опит.
“Пристигнахме на стадиона сигурно два часа преди мача,” спомня си авторът на единствения гол за нашите. “Беше адска жега. Даже като излязохме да гледаме терена, Вуцов бързаше да ни прибира, за да не ни пече слънцето.
“В 15-ата минута вече беше ад. Можехме да победим, но може би опитът ни липсваше. Затова спечелиха през 94-а, защото опитът, който придобиваш, като играеш в чужбина, е много по-голям от нашия.
“Мачът с Южна Корея спокойно можеше да си го вземем, но просто и шансът не беше на наша страна. Имахме доста ситуации да вкараме втори гол.“
Съжаление се чете и до днес в очите на Костадин Костадинов:
“Още ме боли за пропуснатата победа над Южна Корея,” не крие той. “Играхме при уникален дъжд. Дори местните казваха, че такъв дъжд не се е изсипвал там.
“Подгизналият терен дефакто елиминира превъзходството ни в техниката. И един миг невнимание костваше изравнителния гол на корейците. Ако бяхме победили, нямаше да се натресем на домакините от Мексико, а щяхме на осминафиналите да играем срещу по-слаб отбор…”
Съставът на България в тази среща:
Борислав Михайлов; Ради Здравков, Николай Арабов, Георги Димитров, Петър Петров; Аян Садъков, Живко Господинов, Пламен Гетов (58-Андрей Желязков), Наско Сираков, Божидар Искренов (46-Костадин Костадинов); Стойчо Младенов
