Биляна Дудова: “Нямам търпение отново да се боря и да печеля!”

Близо осем месеца след кошмарната загуба във финала на европейското първенство в Рим и почти година и половина след инцидента, разтърсил България, Биляна Дудова изглежда по-зряла от всякога и устремена към нови триумфи на тепиха. През февруари трикратната европейска шампионка бе на три секунди от четвърти златен медал от континентален шампионат в категория до 59 кг, но в крайна сметка трябваше да преглътне горчиво разочарование, позволявайки на молдовката Анастасия Ничита да осъществи успешна атака. 23-годишната Дудова, която в момента е на подготвителен лагер в Тетевен, бе любезна да отговори на въпросите на 7 Спорт.

– Дългата липса на състезания сякаш е към края си. Как върви подготовката ти? Какво предстои в следващите месеци?

– Да, наистина. От доста време нямаме турнири и вече съм зажадняла да изляза на тепиха в състезателна обстановка. Нямам търпение да се боря в истински мачове. И да печеля, разбира се! Подготовката протича нормално, сега съм в Тетевен, където на лагер е и мъжкият национален отбор. С личния ми треньор Мариан Недков работим усилено, тъй като на 16 октомври е републиканското първенство в Ловеч. Ще участвам в олимпийската категория до 57 килограма. След това се надявам да участвам и в други турнири, може би в “Дан Колов-Никола Петров” ако се състои, но всичко, разбира се, предстои да бъде уточнено. Естествено голямото първенство е световното в Белград през декември, но на 5-ти и 6-ти този месец ще има окончателно решение и за него.

– Но целта пред Биляна Дудова за шампионата в Белград може да бъде само една…

– О, да, разбира се! Моята цел е златния медал. Но това важи не само за Белград. Аз винаги се целя в първото място, не мога да имам друга цел. Независимо дали е на републиканското, световното или Олимпиадата. Биляна Дудова винаги се цели в първото място! Боря се, за да представя себе си и моята родина България по на-добрия начин. Винаги излизам на тепиха и с мисъл за майка ми…

– На какво наблягаш в тренировките в Тетевен?

– Винаги е особено полезно, когато имам възможност да тренирам с момчетата. Тогава натоварванията са значително по-големи и това ми позволява да се подготвя много по-добре. Иначе тренираме здраво – функционални тренировки, усъвършенстваме техники, правим и борби. Преборванията с момчетата са много тежки. Бих казал, че една борба с мъж се равнява по интенизитет и натоварване на три женски борби.

Още по темата:

Наглост без край: Запознат ли е Лечков със спортния живот в България?

– Изминаха няколко месеца след мача с молдовката Ничита, по-добре ли си обясняваш какво се случи тогава – водеше с 4:2 и сякаш всички вече те виждахме с титлата…

– Както и да го погледна, това беше ужасна загуба. Изключително неприятна! Бих казал, че донякъде го приемам и за провал, доколкото може да се смята за провал сребърен медал от европейско първенство. Но с днешна дата по-важното е, че аз и треньорите сме извлекли поуки от тази загуба. Гледахме многократно запис от мача, анализирахме го… Болезнено е да загубиш среща три секунди преди края, още повече, че аз съм тази, която обикновено печели борбите си в послендите моменти. Но се случи. Важното е оттук нататък да не допускам подобни грешки.

– Спохождат ли те мисли за онзи инцидент през май миналата година (б. р. – Дудова направи опит за самоубийство чрез прорязване на вените на ръцете)?

– Мисля, че това е много тежка травма. Нещо, което неминуемо ще нося в себе си. Но в същото време съм категорична, че успях да го превъзмогна още на втория месец. Опитвам се да приема станалото като нещо, което е трябвало да ми се случи, да премина през него. Благодарна съм на Господ, че сега съм добре. Смея да кажа, че се чувствам доста по-зряла, дори по-одухотворена. Дори понякога си мисля, че имах нужда от една от по-дълга пауза, за да преосмисля по-добре живота си. Да си отговоря на важни въпроси. Мотивирана съм повече от всякога да кажа на себе си, а и на всички хора, че отново съм способна да се състезавам и да печеля титли и отличия.

– Така се случи, че тази година целият спорт трябваше да се подложи на продължителна пауза заради кризата с COVID-19. Притесняваш ли се от вируса?

– Не, не, ни най-малко не се притеснявам. Дори си мисля, че го прекарах преди няколко месеца. Да, осъзнавам какво се случва, ситуацията не е приятна – заразиха се толкова много хора, доста загубиха живота си… Но просто приемам положението без излишни притеснения и страхове. Спазвам препоръките и изискванията и гледам напред. Надявам се да започнат и турнирите, да се проведе и световното, макар че има страни като САЩ, Канада, Иран и други, в които се говори, че може да се откажат от участие заради големия брой заразени…

– Тайбе Юсеин ще остане далеч от тепиха за дълго, а това означава, че в Белград ти ще бъдеш най-титулованата състезателка. Тежи ли ти една такава отговорност?

– Първо, бих искала да пожелая на Тайбе бързо възстановяване. Тя е страхотен човек и разбира се, невероятен състезател, така че се надявам да се върне на тепиха възможно най-скоро. Иначе не усещам никакво допълнително напрежение. Така или иначе аз съм свикнала с големите очаквания към мен. Винаги тръгвам с мисъл за златен медал, така че този път няма да е по-различно.