Последвай ни
ЗАЛОЖИ 20ЛВ. И ВЗЕМИ 50ЛВ. В БЕЗПЛАТНИ ЗАЛОЗИ
ВХОД >През 1985 година България осъществява забележителен рейд, надигравайки всички свои съперници в Четвърта група в Зона Европа от световните квалификации за Мондиал’86 в Мексико.
Ансамбълът, предвождан от Иван Вуцов, последователно взема скалпа на ГДР, Франция, Югославия и Люксембург, и се класира на световни футболни финали за първи път след 12-годишно прекъсване.
Но мачът, с който на практика печелим визите за Страната на ацтеките е този срещу западната ни съседка. Всички са наясно, че успех срещу “плавите” ще ни отвори вратите към Мексико, тъй като в онези време Люксембург е абсолютен аутсайдер и срещите с този тим са приемани като формалност.
Денят е 1 юни, а България е на гребена на вълната, след като по-малко от месец преди това националите са изнесли футболна лекция не на друг, а на тогавашния европейски шампион Франция, в чийто тим блестят Мишел Платини, Жан Тигана, Масим Босис, Жоел Батс и Мануел Аморос. Чака се нова победа!
Звучи куриозно, но югославяните пристигат в София около два часа (!) преди първия съдийски сигнал – без нощувка, няма предвидена пресконференция или среща с репортери, да не говорим за тренировка.
“Плавите” идват от Белград, облечени с анцузи. Документите им са проверени на самата писта на аерогара “София”, а оттам играчите и треньорският щаб на Милош Милотинович са натоварени на автобус, който ги отвежда директно на стадион “Васил Левски”.
Около 60 000 зрители се изсипват на арената в центъра на столицата, като мерките за сигурност са стряскащи.
Според някои това е футболната среща, провеждала се в България, с най-голям брой служители на реда – униформени и цивилни. През 1985 година страната ни е ударена от няколко атентата покрай така наречения “възродителен процес” и властта предприема мерки, за да не се стигне до инцидент по време на мача, приковал вниманието не само у нас.
Гостите също се радват на повече от солидна подкрепа – в София пристигат близо 5 хиляди “навиячи”. Атмосферата е досущ като преди голям европейски мач от 80-те години на миналия век!
Вуцов уверява своя тим в значимостта на ранен гол. Напред нашите разчитат на тарана на Локомотив (София) Бойчо Величков, както и на остротата на звездата на ЦСКА – Стойчо Младенов.
В титулярната единайсеторка започват разписалия се с глава срещу Франция Наско Сираков, намиращия се във формата на живота си Пламен Гетов, а в средата поредните безброй километри навъртат маневрените Аян Садъков и Ради Здравков.
Селекционерът ни иска да се избегне напрежението около инфарктната победа над ГДР през април, когато надделяваме над източногерманците с 1:0 след гол на Младенов в 87-ата минута.
Натискаме хората на Милутинович още след първия съдийски сигнал на чеха Войтех Христов, а малко след средата на първата част идва и първия български залп.
В 26-ата минута Величков е съборен в близост до границата на наказателното поле. Реферът от български произход Христов отсъжда пряк свободен удар – специалитетът на Гетов.
Голмайсторът на Спартак (Плевен) пък ни подарява поредното си ювелирно изпълнение с десния крак, оставяйки стража на гостите Ранко Стоич неподвижен, макар и топката да се оплита в мрежата в неговия ъгъл – 1:0.
Но докато зрителите по трибуните все още са на крака, нашите губят владение на топката в собствената си половина, позволявайки на Милко Джуровски да нахлуе в наказателното поле и с деликатен удар да изравни – 1:1.
При този резултат двата тима се оттеглят на почивка. И след нея нашите се втурват в атака и заслужено стигат до ново попадение. След разбъркване топката попада у Гетов, който с майсторски външен фалц поразява целта – 2:1, а шумът по трибуните е оглушителен.
В последната третина от двубоя нашите действат изключително самоотвержено, като в немалко случаи прибягват до твърди влизания, които в наши дни се наказват с директен червен картон. Тогава обаче Христов показва само три жълти – на капитана Георги Димитров и влезлите през второто полувреме Андрей Желязков и Костадин Костадинов.
В крайна сметка голямата цел е постигната – България поваля и Югославия, знаейки че успех при гостуването на аутсайдера Люксембург ще ни класира за финалите в Мексико…
БЪЛГАРИЯ – ЮГОСЛАВИЯ 2:1 (1:1)
ГОЛМАЙСТОРИ: 1:0 Пламен Гетов (27), 1:1 Милко Джуровски (29), 2:1 Пламен Гетов (58)
България: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Николай Арабов, Георги Димитров, Петър Петров, Радослав Здравков, Пламен Гетов, Наско Сираков (53-Андрей Желязков), Бойчо Величков (46-Костадин Костадинов), Аян Садъков, Стойчо Младенов
Старши треньор: Иван Вуцов
Югославия: Ранко Стоич, Владо Чаплич, Любомир Радованович, Иван Гудел, Велимир Зайец, Фарук Хаджибегич, Един Бахтич (35-Митар Мъркела), Марко Млинарич, Фадил Вокри, Мехмед Баждаревич, Милко Джуровски
Старши треньор: Милош Милутинович
ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Георги Димитров, Андрей Желязков, Костадин Костадинов (Бълг); Велимир Зайец, Иван Гудел (Юг)
Стадион “Васил Левски” – 60 000 зрители
СЪДИЯ: Войтех Христов (Чехословакия)
Паметни световни квалификации: България – Франция 2:0 (1992 г) 
Паметни световни квалификации: България-Португалия 2:1 (1973 г) 
Паметни световни квалификации: България – Франция 1:0 (1961 г) 
