Добави коментар
"За мен се изписаха разни неща, а при същата ситуация Сисиньо игра за Лудогорец полуфинал за купата с ЦСКА след четири дни и никой нищо не каза"

Българският защитник Страхил Попов разкри своята гледна точка върху събитията около националния отбор през месец март. Тогава футболистът на Хайтаспор бе в лагера на „трикольорите“, като взе участие в двубоя с Швейцария, но след конфликт със селекционера Ясен Петров си тръгна по-рано от Бояна.

„Ще бъда искрен – за всеки един футболист е чест и удоволствие да играе за националния отбор. Но в моментното състояние не само на отбора, а и в моето положение, е най-добре да не се състезавам за националния отбор. Радвам се, че все пак направихме равен с отбор, който е участник на европейското първенство. Все пак е контрола, може да се пробват нови неща. Добре почнахме мача, първи 20-25 минути играхме много добре, след това темпото спадна. Но е добре, че направихме равен с участник на Евро 2020“, споделя Попов пред „Код Спорт“.

„Искрено ще кажа как стоят нещата. Те не са от март, а от ноември месец, когато беше квалификацията за влизане в европейското първенство с Унгария. Още тогава почнаха нещата. Ще кажа моята гледна точка каква е, но знаете, че в живота има много гледни точки. Може да не е правилна за друг, но това е моята гледна точка. Ноември имаше много важен мач с Унгария. Знаете, че отборът не бе играл такъв двубой близо 15 години. 2004 г. беше последното участие на голямо първенство. Колкото и нескромно да звучи, за да стигнем до този бараж, мисля, че отбелязахме шест гола в Лигата на нациите, а аз подадох за четири от тях. В този мач г-н Дерменджиев предпочете да пусне Сисиньо. Нищо лошо против момчето или за качествата му, никога няма да кажа нещо лошо за мой колега. Но по принцип във футбола отношенията между треньор и играч за мен трябва да са по-искрени. В този момент в националния отбор имах най-много мачове от всички. Той не дойде една дума да ми каже, защо ме сменя, че предпочита Сисиньо. Както и да е, предпочел е него, но за мен лично да пуснеш човек, който е повикан за първи или втори път пред човек, който има най-много мачове от целия състав и да не дойде да ми каже една дума, според мен не беше нормално. Още тогава усетих една лека горчивина. Минаха мачовете, дойде март месец и новите срещи. Започнахме с Швейцария, доста тежък мач, също и с Италия, всички двубои бяха тежки. С г-н Петров опитахме нова схема да играем, с която досега никога не бяхме играли. Според мен, който и отбор да пробва нова схема срещу Швейцария, много трудно може да се получи нещо. Швейцария има много силен отбор, много добре знаете какви са футболистите им, къде играят и какви са им цените. Пробвахме тотално нова схема. Това са неща вътре от „кухнята“, които хората отстрани като гледат мача, не разбират, но за да сработи една схема, трябва да се практикува много. Както и да е, злощастно загубихме, въпреки че второто полувреме според мен показахме едно добро лице, като изключим първите 15-20 минути, които бяха кошмарни, няма какво да се коментира. След това бяха срещите с Италия и със Северна Ирландия. Тогава изискванията бяха, че ако отидеш в  Обединеното кралство, при връщане в Турция имаш десетдневна карантина. След мача с Италия в неделя, беше този със Северна Ирландия във вторник. Де факто, можех да се прибера в Турция най-рано в сряда, заради коронавируса има по един полет, както и да е… Помолих треньора да ми влезе в положение. Все пак три мача за шест дни е много трудно да изиграе някой. Казах му, ако е възможно след мача с Италия, да се прибера, защото имаме следващ двубой с Галатасарай, който е много, много важен за клубния отбор и след това имаше междинен кръг. Ако бях под карантина, щях да изпусна три мача, а в чужбина ако изпуснеш шанса, особено мач с Галатасарай, например не играя, а влезе друг човек, много трудно може пак да захапеш. Казвам моята гледна точка, може би не е правилна за някои, но според мен, при положение, че имаше три мача, можеше да ми влезе в положение, но както и да е. Каза ми: „Добре, тогава, няма проблеми, ще те пусна, но за мача с Италия няма да се събличаш, няма да си в групата. След него може да си тръгнеш.“ Това е цялата ситуация. Казах му: “Окей.“ За него си е прав, защото той си мисли, че не съм 100% отдаден на националния отбор. Разбирам гледната му точка като старши треньор, но при положение, че имаш три мача за шест дни, много трудно някой футболист и трите мача може да ги изиграе по 90 минути пълноценно. Това е общо взето цялата истина. След това не сме се чували с треньора, но щом не ме е извикал, явно е преценил, че повече няма да ме вика от това, което гледам по медиите. Твоите колеги сигурно дочуват разни неща и знаят за какво става въпрос. Аз не знаех, след това четох, че повече няма да ме вика. Явно са чули нещо и знаят по-добре от мен. Но няма проблеми, аз съм си взел моето решение. И да беше днес, пак щях да направя същото. Просто мислех, че може да се влезе в положение. Пак ще спомена Сисиньо, нищо против момчето, но след Италия, той също си тръгна, но в медиите нищо не се изписа. След четири дни той игра с ЦСКА, а бяха казали, че е контузен. А за мен по всички медии бяха изписали едва ли не, че се отказвам от България, а това не е истината. Това също малко ме огорчи, защото излизат някакви статии, които не са точно така. Предлагаха ми да се върна в България, за да пропускам карантини, но не знам това как ще се приеме там. Това си е един вид нарушаване на закона – да се прибера в България и оттук да вляза в Турция, не знам как ще стане, какво седи в паспорта, не ми се рискува такова нещо. Но най-лошото беше, че за мен се изписаха разни неща, а при същата ситуация Сисиньо игра за Лудогорец полуфинал за купата с ЦСКА след четири дни и никой нищо не каза. Вече е минало, но не съжалявам, защото това си е мой избор, така съм го усетил“, разкрива Попов.

Добави коментар
Гласувай: